Чувството за движение в ритъма на музика е генетично обусловено

Екип от изследователи, сред които специалисти от Института по генетика "Вандербилт" и биотехнологичната компания 23andMe са установили, че способността за движение в синхрон с музикален ритъм е частично кодирана в човешкия геном.

Проучването показва също, че синхронизирането на ритъма споделя част от генетичната си архитектура с други характеристики, включително биологични ритми като ходене, дишане и циркадни ритми.

Първото мащабно проучване на човешката музикалност идентифицира 69 генетични варианта, свързани със синхронизирането на ритъма, т.е. способността да се движим в такт с музиката, пише Юрикалърт, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър хюмън бихейвиър".

Много от гените, свързани със синхронизирането на ритъма играят роля във функцията на централната нервна система. В това число влизат гени, експресирани много рано в развитието на мозъка и в областите, които са в основата на слуховите и двигателните умения, обяснява Рейна Гордън, един от водещите автори на изследването.

За целите на проучването авторите му са анализирали данни за над 600 000 души. Това е позволило на експертите да идентифицират генетични алели, които се различават в зависимост от способността на участниците за синхронизиране на ритъма, допълва БТА.

"Големият брой участници в проучването ни предостави уникалната възможност да доловим дори слаби генетични сигнали. Резултати от него представляват стъпка напред в научното разбиране на връзката между генетиката и музикалността", казва Дейвид Хайндс от изследователския екип.