Искове за милиарди срещу Газпром, България се ослушва, а министър се пита защо ги „прикачат като руско правителство“

Помните ли легендата, че Германия си плаща в рубли и си получава газ? Германия, видите ли, държавата Германия(!) си била плащала на Газпром в рубли!

Първо, става дума за фирма Юнипер, която е частна (докато Булгаргаз например е държавна). Тя е в затруднение, защото (наопаки на пропагандата и лъжите в България) Газпром намали, намали и накрая спря газовите доставки.

В България обаче през цялото време се твърди, че Германия (държавата!) е започнала да си плаща в рубли и затова има газ. И двете твърдения са неверни… всъщност те са три:

1. че Германия (държавата) прави каквото и да било, а не частната фирма Юнипер;
2. че плаща в рубли (никога не се случи);
3. че получава газ (не получава).

А за колективния иск – имам лошото предчувствие, че България ще отсъства от него.

И все още говорят за отворената врата за руски преговори. Не разбират какво значи „несигурен“ и „нелоялен“. Или се правят, че не разбират.

Как откриването се падна да е ТОЧНО на 1 октомври – денят за размисъл преди изборите?

И нещо много важно: предстои да се заявяват слотове за газ в Гърция за догодина. Как ще се развие това? Някой планира ли да работи по въпроса или ще чакаме да мине време и да стане безвъзвратно късно?

Докато служебният военен министър Димитър Стоянов хамлетовски се пита защо ги били „прикачали като руско правителство“, фонът на пиеската зад него се изпълва със събития, които вероятно биха му отговорили, ако само се сетеше да се огледа.

Но това се въртеше по студия, говореше се в интервюта, говореше се от политици и дискредитирани бивши министри, хванати в измами, говореше се от кресливи партийни остриета, лъжи, лъжи, лъжи; когато ги оборваха, те – сякаш пъхнали пръсти в ушите си – се правеха, че думите не стигат до тях… и пак започваха да повтарят същите лъжи.

И ето – дойде моментът, в който Юнипер ще съди Газпром. Нещо, което трябва да направи и българската държава (Булгаргаз, в качеството си на страна по договор). Не само това, но и компанията призовава всички, които са имали сключени договори, да направят същото. Говорим за един дъжд от съдебни искове или за един колективен мега иск.

Междувременно служебните гълъби у нас все още кръжат около идеята, че вратата за Газпром не била затворена в България (и после се питат защо ли ги „прикачат като руско правителство“). След всичко, което получиха – като унижение – те все още не са се отказали; въпреки че от Газпром им казаха „не“, ясно и без нюанси. Приличат на сополив нахалник от осми клас, който се опитва да изкрънка среща със съученичката за осемдесет и осми път, след като осемдесет и седем пъти е чул „не“. Жалка работа. И го правят, само за да докажат верността си пред хора, които ги унижават. Унижават и нас чрез тях.

И тук не може да става дума само за пари. Не. Има и нещо друго, някакъв друг вид зависимост трябва да е или лични убеждения, или страх да не паднат от балкона и те, има нещо повече от „облажването“, никой на света не би могъл да е чак толкова ограничен от алчността си, жертвайки достойнството си.

И не само това, ами и ще си подлеем вода за арбитража. Нито газ, нито обезщетение. А едни другари ще получат парички в пликче (или кой знае какво там ще получат, зависимостта им е толкова мазохистична вече, че става странна за едно човешко същество).

Гълъбите и гълъбарят им продължават да поддържат линията, че не било съвсем ясно кой е виновен за спрения газ за България. Наистина ли не е ясно? Има две страни, едната плаща, другата отказва да достави, въпреки договора. И не било ясно. И ние сме били носили вина? Каква? Че путин нападна Украйна и си докара санкции? Опитвам се да избягвам думите „национални предатели“, но някак си сами изплуват в съзнанието на човек.

Защо главният гълъбар ще открива газовата връзка с Гърция? Ние (п)Резидентска република ли сме вече? Имитираме линиите на путин ли, на Ердоган ли, главният трябва да огрее над всичко, де що е рекламно ли? Той каква заслуга има за нея? „Благодарение на“ или „въпреки“ усилията му се случи?

Чакаме с интерес и притеснително подозрение, че могат да направят някаква шашма, за да се окаже после, че (старата песен на нов глас—) „няма слотове“ и затова трябва пак да гледаме към евентуалните преговори с руснаците, които за N-ти път ще ни кажат „не“ и после пак гълъбите строго ще ни гледат от гълъбарника с обвинителни очи, че – видите ли – някак си ние сме виновни за това.