Много вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент, според национално проучване на "Екзакта рисърч груп", проведено между 10 и 17 септември чрез интервю „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта".
Много вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент, доколкото „Български възход” не може да се нарече сигурен участник в следващото Народно събрание със своите 4%, посочват от "Екзакта".
Обострянето на кампанията чрез ползване на черен пиар и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, отколкото да привлече избиратели, коментират те.
Няма лидер на политическа партия у нас, чието одобрение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори, констатират от "Екзакта".
Най-високо неодобрение към лидери на партии "Екзакта" регистрира спрямо Слави Трифонов и Костадин Костадинов - съответно 72% и 70% неодобрение.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съизмерим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Данните за електоралните нагласи към 17 септември показват, че ГЕРБ – СДС е с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа сила са „Продължаваме Промяната” с резултат сред гласуващите от 18,1%. Трети са "БСП за България" с резултат от 12,5%, четвърти – ДПС с резултат от 10,3%, пети са "Възраждане" с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва "Демократична България" с резултат от 7,5%. "Има такъв народ" засега запазват шансовете си за участие в следващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите. "Български възход" е с дял от 4 на сто от гласуващите.
Резултатът на "Български възход" от 4% далеч не гарантира тяхното участие в следващия парламент, отбелязват социолозите и допълват, че за тази партия всичко ще се решава в последните седмици на кампанията въпреки високия рейтинг на одобрение на лидера й Стефан Янев. Високият личен рейтинг на Мая Манолова засега също не осигурява попадането на нейната формация в парламента, въпреки позитивния тренд на "Изправи се, БГ" от началото на кампанията, коментират анализаторите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на БСП, на ДПС и на "Възраждане", но по данни от настоящото изследване БСП има известна преднина пред останалите две формации. В оставащите дни до вота може да се очаква силна конкуренция за спечелване на третото място, както и усилия от страна на ПП да тегли електорат от всички възможни посоки. За "Български възход" периодът е решаващ за попадане в следващия парламент, отбелязват от агенцията.
От началото на кампанията до момента делът на желаещите да гласуват леко се свива. Към 17 септември данните на "Екзакта" показват, че е възможно да гласуват около 47% от интервюираните, около или малко под 2,5 млн. избиратели, живеещи в България. 30% от българите към момента заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а около една четвърт се колебаят как да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи буквално да самия изборен ден, посочват анализаторите.
Според данните две трети от българите са на мнение, че след 2 октомври страната трябва да има редовно правителство, дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в изследването са твърдо против това да се прави редовно правителство на цената на компромиси.
За съставяне на редовно правителство дори на цената на компромиси се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Най-изявени противници на компромисите при съставяне на следващ кабинет са младите българи и избирателите на "Възраждане".
От изследването става ясно, че всички лидери на основни партии с шанс да попаднат в парламента се ползват с одобрението на по около 90% от избирателите си. Над тези стойности е одобрението сред собствените електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията между лидерите логично при тези данни работи за перманентно разделение сред хората. Реалностите в глобален план предполагат и у нас да се положат усилия за смяна на модела на яростно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават, коментират анализаторите.
Бойко Борисов е най-одобряваният лидер на политическа партия с одобрение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели одобрението на 18% от избирателите, Костадин Костадинов - на 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Извън тази класация на лидери на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а премиерът на служебното правителство Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и премиерът на служебния кабинет, имат положителни рейтинги, което означава, че одобрението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да наблюдаваме тенденция към постепенно свиване на одобрението за президента, той остава засега най-одобряваният политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната, посочват социолозите.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)