Проф. Николай Овчаров показа уникални находки от Перперикон

Разкопките на Перперикон завършиха преди десетина дни, но сега може да представим най-интересните находки, излезли при тазгодишните проучвания. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров.

"През тази година археологическата година бе пред провал поради спиране на държавното финансиране, а то е изключително важно за историята и културно-историческия туризъм у нас. По този начин целият товар за осигуряване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната подкрепа се достигна до откритие, което буквално променя представата ни за живота и култовете на траките в Родопите", обясни археологът.

"Всички вече знаят, че само на двадесетина метра от прочутия в древността олтар на Дионис, където са получили прорицания велики мъже като Александър Велики, през 2022 г. бе открит прекрасно запазен на височина до 3 м нов езически храм от 3-4 век. По всяка вероятност светилището е било свързано с направата на свещено вино. Така вече е ясно, че край великия олтар през римския период на града е създаден цял култов комплекс от храмове, сред които са тези на Тракийския конник, на източния бог Митра и на обожествените предци", каза той.

В новооткрития храм и около него бяха разкрити многобройни находки. Те са от различни периоди, защото в късната античност и средновековието сградата е многократно преустройвана. По тази причина в горните пластове се намират множество монети от 5-6 и 10-14 век, както и различни накити, включително нагръдни бронзови кръстове, съобщи проф. Овчаров.

В най-долното ниво, под огромната купчина от обработени камъни и керемиди от горните части на храма, се откриват изключително находки от втората половина на 4 век. Това столетие е една от най-интересните епохи в историята на Европа. В 313 г. римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в огромната държава, но то далеч не се е наложило. През цялото столетие се наблюдава борбата на новата вяра с езическите култове, водеща се с променлив успех.

Той отбеляза, че до 80-те години на 4 век в империята езичеството се е изповядвало съвсем спокойно. Гонения срещу него започват едва ревностни християни като императорите Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395). Но Родопите остават крепост на езичеството чак до 393-398 г., когато планинските траки започват на приемат новата вяра след мисията на епископ Никета Ремесиански. Както е известно тя започва именно от древното светилище на Перперикон, където бе открита най-ранната църква в Родопите от началото на 5 век.

Особено важни сред находките от долното ниво на новооткрития храм са десетината сигурно датирани монети от втората половина и края на 4 век. Сред тях са особено интересни монетите на братята императори Валентиниан I (364-375) и Валент (364-378). Първият се слави с особената си толерантност към езичеството.

Така ние нямаме съмнение, че разкритата през този археологически сезон сграда е от последния период от езическата история на Родопите във втората половина на 4 век. Но една находка буквално ни показа живота в това древно светилище. Буквално на тържествения вход и край прага на храма бе открита камбана от качествен бронз с дебел пласт посребряване. Камбаната е висока 8 см и тежи повече от 300 г., се казва в съобщението на проф. Николай Овчаров.

По думите му няма съмнение, че това е тинтинабулум (tintinnabulum), който е висял на портата на храма и с мелодичния си звън при поклащането от вятъра е прогонвал злите сили. Днес може да гадаем дали камбаната е била самостоятелна, каквито примери има в Римската империя, или е бил част от по-голямо съоръжение. От езическия период са оцелели великолепни произведения от бронз, в центъра на които е масивен фалически символ (фалос във формата на нападащо животно или бог с възбуден фалос), а на него са били закачени на дълги вериги бронзови вятърни камбани. Такива са открити на място пред портите в Помпей и Херкуланум – двата римски града, затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото фатално изригване.

Както много други сакрални елементи от езичеството, тинтинабулумите са били възприети и в християнството. Тогава обаче те вече не са на вратите, а се намират от лявата страна на църковния олтар.