"Както пеперуда излиза от етапа крисалис, пръстените на Сатурн се появяват от първичния спътник Крисалис", обяснява Джак Уиздъм, професор по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт и водещ автор на изследването, публикувано в списание "Сайънс".
Планетата е втората по големина в Слънчевата система след Юпитер и е съставена предимно от водород и хелий, допълва БТА.
Проучване, публикувано през 2019 г., даде доказателства, че пръстените са се образували сравнително скоро, а новото изследване разширява тези открития, отбелязва Ройтерс.
Сондата "Касини" обиколи Сатурн 294 пъти от 2004 г. до 2017 г., като събра важни данни, включително и за гравитацията, които са били ключови за новото изследване.
Специалистите мислят, че тя може да е станала жертва на гравитационното привличане вероятно преди 160 милиона години – скоро в сравнение с датата на формиране на Сатурн преди повече от 4,5 милиарда години.
Те избират името Крисалис за луната, тъй като е свързано с етапа на развитие на какавида в пеперуда, преди да се трансформира във великолепната си възрастна форма.
Унищожаването на луната, която те наричат хипотетично Крисалис, би могло да обясни както образуването на великолепните пръстени на газовия гигант, така и необичайния му наклон на оста от около 27 градуса.
Учените изчисляват, че Крисалис е била приблизително с размерите на Япет, третия по големина естествен спътник на Сатурн, чийто диаметър е малко над 1470 км.
"Предполагаме, че е била съставена предимно от воден лед", каза планетарният учен и съавтор на изследването Бъркхард Милицър от Калифорнийския университет Бъркли.
Около 99 процента от останките на Крисалис изглежда са се потопили в атмосферата на планетата, а един процент е останал в орбита около Сатурн и в крайна сметка са образували голямата система от пръстени, казват изследователите.
Пръстените на Сатурн може да са се образували в резултат на смъртта на голяма луна, отклонила се твърде близо до планетата, предаде Ройтерс, като цитира учени, стигнали до заключението на базата на данни, получени от сондата "Касини" на НАСА и от компютърни симулации.
Пръстените на Сатурн, съставени предимно от частици воден лед, вариращи от по-малки от песъчинка до размери на планина, се простират на разстояние до 282 000 км от планетата, но дебелината им е едва около 10 метра. Другите големи газови планети в Слънчевата система, включително Юпитер, също притежават пръстени, но те са много малки в сравнение с тези на Сатурн.
)