Дългът в развитите пазари е спаднал с 4,9 трилиона долара до малко над 201 трилиона долара, а този в развиващите се - с 600 милиарда долара до 99 трилиона долара.
Принос за спада има и ръстът на стойността на долара, достигнал 20-годишен връх спрямо другите основни световни валути, както и забавянето в пускането на облигации на пазара.
Ръстът идва въпреки спада на световния дълг, който се е свил с 5,5 трилиона долара до 300 трилиона в рамките на второто тримесечие на годината. Спадът е и първи от 2018 г. досега.
"Инфлационният натиск не се е оказал достатъчен, за да натисне това съотношение надолу", посочва Емре Тифтик от IIF.
Забавянето на икономическия растеж повишава нивата на световните дългове, особено във нововъзникващите пазари, предупреди Институтът за международни финанси (IIF) и допълни, че се задава вълна от корпоративни фалити, съобщава БТА.
Натискът върху кредитирането вероятно ще продължи, тъй като се очаква следващата седмица УФР да повиши основната си лихва с още 75 базисни пункта. "А това само засилва опасенията, че ще последва вълна от корпоративни фалити, което усложнява задачата на централни банки да се борят с инфлацията, без да нанасят щети на трудовия пазар", посочва още институтът.
Съотношението глобален дълг към БВП, ползвано като мярка за оценка на способността на заемополучателя за плаща дълговете си, е достигнало 350 процента и се е покачило за пръв път от пет тримесечия насам, посочва институтът. В развиващите се пазари това съотношение се е увеличило с 3,5 на сто до 252 процента.
Данните сочат, че през август този спад е с цели 20 на сто спрямо година по-рано. Държавните дългове все пак са се покачили до 85,5 трилиона долара, което е с цели 21 на сто повече от регистрираните 70,7 трилиона долара през първото тримесечие на 2020 г., и отразяват финансовите стимули, отпуснати от страните по света по време на пандемията.
)