В североизточна Украйна при контранастъпление националните сили възвърнаха части от територията си и изгониха руските военни. В освободените райони обаче вместо облекчение, сред населението започват да се появяват разкази за мъчени и убийства през дългите месеци на руска окупация.
Артем обясни, че при него това с електрошока е била само веднъж.
В центъра на Балаклия, където отново се вее украинското знаме, тълпи от хора се събраха около малък камион, за да вземат хранителни продукти. Много от тях бяха възрастни и изглеждаха изтощени.
Властите казват, че двамата мъже са били застреляни близо до руски контролно-пропускателен пункт в последния ден от окупацията.
Вонята на смърт изпълваше въздуха, докато полицията ексхумираше останките на загиналите и ги затваряше в чували.
Друг човек от Балаклия е задържан 25 дни, защото е имал украинското знаме.
Майката на Петро Валентина наблюдаваше ексхумирането на телата и се възмути срещу руснаците, които са убили единствения ѝ син.
Посетихме полицейския участък и видяхме Господната молитва, надраскана на стената на една от тесните килии, заедно с надписи, показващи колко дни са минали.
Преди руските войски да напуснат града, те унищожават училище в близкото село.
Той обясни, че е бил задържан, защото руснаците са намерили снимка на брат му, войник, в униформа.
Украински полицаи казват, че осем мъже са били държани в килии, предназначени за двама души. Те обясниха, че местните се страхували дори да минат покрай гарата, за да не бъдат хванати от руски войници.
Училищният директор Татяна разказа, че е била държана в полицейското управление три дни и също е чула писъци от други килии.
„Изключиха я, за да могат всички да чуят как хората крещят, когато ги ударят с ток. Те (руските окупатори - б.р.) правеха това през ден с някои от затворниците, сред тях имаше и жени”, добави той, цитиран от БТВ.
Артем, който живее в град Балаклия в района на Харков разказва пред Би Би Си, че е бил държан от руснаци повече от 40 дни и е бил измъчван с електрошок. Балаклия е освободена на 8 септември след повече от шест месеца окупация. Епицентърът на бруталността обаче бил полицейският участък в града, който руските сили използвали за свой щаб. Артем каза, че е чувал писъци на болка и ужас, идващи от други килии, а руските окупатори са се грижили виковете на пленените да бъдат чути като да изключили шумната вентилационна система на сградата.
По време на кратка разходка из града се виждат гробове на хора, набързо погребани от съседите си. Груб дървен кръст отбеляза импровизирания гроб на таксиметров шофьор на име Петро Шепел. Неговият спътник, чиято самоличност все още не е известна, също лежи до него.
„Искам да попитам Путин защо стреля и уби сина ми? За какво? Кой го е карал да идва тук с такива заплашителни оръжия? Той не само уби децата ни, но и нас, техните майки. Аз съм мъртва жена и искам да се обърна към всички майки по света: бунтувайте се срещу този убиец", каза Валентина.
„Накараха ме да държа две жици. Имаше електрически генератор, колкото по-бързо вървеше, толкова по-високо беше напрежението. Казаха „ако го пуснеш, свършваш“. След това започнаха да задават въпроси. Казаха, че лъжа и дори започнаха да го въртят повече и напрежението се увеличаваше“, каза той.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)