Отчаяни кремълски опити за разбиване на ЕС отвътре. Този път през България и пак неуспешни

Това, на което се надяват да се случи през България, ще е с още по-смешен резултат и от Брекзит.

По същия начин сега се опитват да направят подобен „пробив“ на принципа „да повлече крак“. В енергетиката.

Коя ще да е по-удобна за целта държава Троянски кон, ако не България, управлявана от служебни гълъби и зелените хора на Решетников, които се отчитат на руската губернаторка Митрофана и я питат кога могат да говорят и кога не?

Бяха предупредени, че Газпром няма да възстанови доставките, но то се оказа, че това не е била и основната цел май-май… По-скоро целта е била да се подлее вода на бъдещия арбитраж между страната ни и неизпълнилия договора си Газпром.

ЕС няма да разреши на България повече да бъде Троянски кон, няма да разреши още заиграване с руските енергийни източници, а настояването в тази посока просто ще е пагубно за взаимоотношенията с партньорите ни.

Кремълски пари финансираха кресливите „рекламни“ кампании, които съпроводиха Брекзит. Там успяха. Успяха и с инсталирането на Доналд Тръмп в Белия дом. Но цивилизованият свят бързо се опомни и стегна. Особено, след като кремълският диктатор започна кървавата си война в Украйна.

Надяваха се ватенките, че излизането на Британия от Съюза ще повлече крак. Дори използваха „приятелите“ си, като Льо Пен, които да заговорят за „излизане от Блока“, точно, както, вярвам, са се разбрали за сценария още преди да го стартират. Идеята е била да се отчупи първата плочка, а крайнодесните пионки на путин по различните държави да се активират и да повлекат народите.

Брекзит се случи, но не повлече крак. И не само това, но и мина достатъчно време хората да видят каква груба грешка е. Нямаше ефект на доминото, а кресльовците, които се опитват да захранят мечтата на кремъл за взривяване на ЕС отвътре, си остават на нивото на Копейкин.

Искат да направят завой в някоя от държавите към руските енергийни ресурси и да започне люспенето държава по държава, да започнат караниците, да започнат марионетките и „приятелите“ да насъскват населението по държави, обяснявайки им, че с руския газ и петрол е най-добре, ето вижте еди-коя-си държава как ги ползва, защо не и ние? Да има дърлене, да има спорове, скандали и разцепление. Хаос.

Един от СЕДЕМ договорени танкера например говори много. А оправданията, че не е имало къде да разтоварят останалите шест паднаха, когато стана ясно, че не са се и опитвали да водят преговори, а от гръцка страна заявиха, че слотове е имало. Офертата от Нигерия пък не беше свързана с търсене на слотове, защото включваше подсигурени такива. Става дума за офертата на Стенли Икпонмуонба. Според публикации в медиите, стана ясно, че служебното правителство е обърнало гръб на тази оферта, която е включвала цена три пъти по-ниска от тази на борсата в момента. Предложил е дългосрочен договор. А в предложението е влизало и това първите танкери да бъдат разтоварени на договорено от него турско пристанище.

Президентът преговаря с Лукойл (в качеството си на какъв?!) в момент, в който целият цивилизован свят обръща гръб на руските доставки. Истинските политици и истинските общества казват, че могат да затегнат коланите и да се справят без руZZките доставки, само нашите твърдят, че газът е по-важен… без значение откъде идва – по техни думи, кървав или не, ма*ната му на морала, той не се яде. Да хапнем и да си легнем на топличко, мàни морал, съпричастност, солидарност.

А те – господарите – дори и те вече не си вярват на плановете да разбиват ЕС, просто се пробват, ако стане. Последни напъни преди фюрерът да се самоубие в бункера. Колкото да се каже, че са пробвали. Но слугите в България са така захласнати в изпълнението на поръчката, че ще се задавят в собствените си лъжи вече. Пяна им излиза на устата. Резултатът е международен срам и (съвсем вероятно) международна изолация.

Украйна ще спечели, това е ясно. Ще има силна, добре въоръжена европейска армия, ще бъде лидер в региона. Ще получи много пари по един нов план Маршал, ще започне да развива търговски взаимоотношения с партньорите си. Не и с нас. Ние ще подсмърчаме отстрани, низвергнати от Общността, пак в ъгъла на Европа, в ъгъла на историята. Пак на страната на загубилия. А този път дори се набутахме при губещия, СЛЕД КАТО ВЕЧЕ СТАНА ЯСНО, че губи. Тоест: и глупост не е, а чисто и просто национално предателство. Да сервираш държавата си на масата на губещия диктатор, за да подсладиш последните му минути е достойно само за нищожества, родени да лижат кремълски подметки.