И без Газпром газът поевтинява, а четирихилядниците място не могат да си намерят

Пак ни тикат да сме на страната на губещите световния конфликт. За кой ли път? Човек може по нас да си сверява часовника – застане ли официална София на страната на някого, загубил е горкият.

Не, не е черна прокоба, чиста глупост си е. Губещите обикновено са глупаци, които обещават на едро. Глупаци, решили, че светът ще им легне в краката. Такъв глупак може само глупости да обещава. От Хитлер, през Сталин, та чак до Путлер днес. И обещанията им звучат примамливо – от лични облаги за властта, та чак до такива химери като приобщаване на територии към България (но най-вече лични облаги, да не се лъжем).

Но що за глупак трябва да си, за да вярваш на налудничавите обещания на друг глупак?

Днес, когато светът гледа пропадането на кремълската империя на злото, президентът ни лично (!!!) преговаря с Лукойл, а за свалянето на цената на бензина хвали инсталираното от него служебно правителство с плам на главен редактор на руски пропаганден вестник. А истината е, че петролът поевтиня на борсите, това е. Утре може да похвали правителството и за изгрева на слънцето.

А предишното правителство, за което той си мислеше, че ще му е послушно и ще му изпълнява решетниковия план за пълзяща президентска република (е, не позна!), нахока в секундата, в която то се обърна срещу интересите на диктатора от кремъл. Не увеличиха ли пенсиите? Не увеличиха ли заплатите в няколко сектора? Минималната заплата не се ли увеличи? Не направиха ли детските градини безплатни? Но той мълча за похвали, а с охота сееше раздор, защото му посегнаха на любимия диктатор. Същия путин, до когото беше приклекнал на снимка, за да изглежда кремълското джудже по-високо. Помните ли я снимката? Радев и Радева – двамата по над метър и осемдесет, а на снимката по-ниски от путин?

… ясна е картинката – мирише им на мърша, усещат промяната и яхат вълната. После ще се пишат дисиденти. Краят иде. Украинците настъпват в контра.

В България обаче четирихилядниците упорито си мислят, че всичко, дето хвърчи, се яде. Запънали са се. На чудо се надяват. А са успели да направят и немислимото – да заблудят и себе си със собствената си пропаганда. Те вярват, че путин ще спечели.

Те вярват, че Газпром ни обича „братски“, нищо, че Газпром ни спряха газа, а газпромският господар ни обяви за „неприятелска страна“, а газпромската губернаторка ни нарече „подлоги“ и намекна, че може да се срещнем с руските ракети скоро.

Няма граница за самоунижението на робите, обичащи господарите.

Те вярват, че руснаците ще ги възнаградят, както са възнаградили предшествениците им предатели на България през 1944 г. Затова и се молят украинците (и човешкото, и цивилизацията, и нормалността) да загубят войната. За да може кремъл да продължи да плаща на онези, които нарича „местните гов*ояди“. На тях не им пречи, че всички им се подиграват, дори и господарите, парите не миришат, казват си те.

А сега, когато цената на газа пада, а Газпром го няма така или иначе… какво ще измислят четирихилядниците? Сигурен съм, че ще е нещо циркаджийско. Ще надминат сами себе си. Значи няма да се мре без Газпром, но те трябва да ни убедят, че всеки момент ще се срине небето. И те не вярват, но се отчитат – на пусната пропаганда, както интернет троловете се отчитат на пуснат коментар.

30% падна цената и то САМО с един от договорените СЕДЕМ танкера, които служебните гълъби отказаха (имаше слотове, стига да ги бяха поискали!). Какво ли щеше да е, ако си имахме нормално правителство за есента? Колко ли още по-евтино щеше да е? Сигурен съм, че и гръцката газова връзка за азерския газ щеше да е в експлоатация, а там цената е 8 ПЪТИ по-евтина от тази на борсите. Но…

… нещата са каквито са. Имаме шанс да ги подредим на изборите, но пропагандата вероятно ще попречи. Чували сте: „И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…“ (Димитър Талев).

Когато през 1944 г. СССР обявява война на България (не освобождава, а обявява война, не забравяйте!), правителството тук е оглавявано от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември.

Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България. На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете (!!!) сили – Германия и СССР. Пълен исторически абсурд, но факт. И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко.