В Пловдив заведенията работят както на газ, така и на ток. Без компенсации за бизнеса, това означава масови фалити в сектора, обясни Еню Енев, зам.-председател на БХРА и председател на Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Тракия“ . За голямо съжаление за това говорим вече пореден месец, а тепърва започва и отоплителния сезон. Това означава, че разходът на електроенергия ще се вдигне още повече и ако няма компенсации или те не са достатъчни, както е в момента, това означава масови фалити. Примката е около врата ни, малко само остава някой да бутне столчето и този сектор да загине. Колегите са си отдали живота, теглили са кредити, заложили са си жилищата, инвестирали са в продължение на десетилетия. А покупателната способност на хората рязко намалява, а посещението на ресторант не е от първа необходимост. Там човек отива да си достави удоволствие и да разпусне. Когато хората са затруднени финансово заради растящата инфлация, разбира се, че няма да отидат на ресторант. И оттук започва една спирала, която води до много лош край. Сам, без помощта на държавата и без ясна дългосрочна програма, този сектор ще загине. Няма как да намери сам пари. Ако бизнесът е много дребен и нямаш наети хора, добре, ще затвориш и ще отидеш на борсата. Но на главата на един собственик на ресторант или хотел са десетки работници, понякога над 120 души и техните семейства. Спиралата е огромна. Ресторантьори и хотелиери сме едно звено, което реализира крайният продукт, но по веригата назад има доставчици, производители, хора, ако нашият бизнес затвори ще повлече и тях, защото те няма как да предложат стоката или услугата си на други, алтернативни бизнеси. И оттука вече следват още фалити и в други сектори. Ситуацията е много сложна. Не мога да давам съвети на политиците, но е добре да се огледат и да видят какво правят големите западни страни. И Германия, и Франция, и Италия купуват газ с руски рубли. Скандинавски страни пък спряха износа на електроенергия преди да задоволят вътрешните си нужди. Явно у нас или няма силна политическа воля. Въпреки че не сме специалисти, това, което четем и чуваме от експертите е, че производството на АЕЦ „Козлодуй“ може напълно да задоволи нуждите на страната ни. За нас важното е компенсациите да продължат поне по този начин, ако не могат да бъдат увеличени, за да могат поне малко да освободят тази примка, която е затегната около врата ни в този бранш.