"Вероятно техните ларви са попаднали от морските течения на север от Кримския полуостров, от румънските брегове с мощни течения на т.нар. кримско течение на Черно море", смята проф. Пламен Митов.
Диви стриди се заселиха във водите на Черно море. Те са нов вид за нашите ширини, много по-големи от отдавна изчезналите.
Всяко лято Иван участва с лодката си в летните практики на студентите и неволно e развил изследователски рефлекс. Именно той открил пришълците в пристанището на Черноморец и повикал учените.
Дребната черноморска стрида изчезва преди около 40 години. Причините са много. Не стига замърсяването и затиняването на водата, но се появяват смъртоносни паразити.
За половин час оглед в пристанището, учените откриват още 5 екземпляра.
Като всички миди и тези се хранят, като филтрират водата. И не са особено подходящи за ядене.„
Мидата толкова здраво се е захванала, че се изискват усилия да се отлепи от кея. Наблизо се забелязва още една. Но за истинско научно наблюдение, учените трябва да потърсят други екземпляри и да опишат местообитанието им.
Средиземноморската стрида е много адаптивен и устойчив вид. Въпреки това е още много рано да се каже дали само ни гостува или трайно ще се засели тук
Стридата е на 20 сантиметра дълбочина, залепнала на бетонния кей. Учените веднага я разпознават.
"О, тя е страхотна, виж колко е голяма. Доста са едри, вероятно са на повече от година и половина", казва зоологът проф. д-р Пламен Митов пред БНТ.
"Ако се развият и се получат десетки стотици популации с хиляди екземпляра, тогава вече можем да кажем, че този вид наистина вече се е адаптира към средата и е заел една нова ниша", коментира проф. д-р Пламен Митов.
"Това е Magallana gigas или Crassostrea gigas - тихоокеанската мида, която се оказа пришълец и в Черно море. Всичките екземпляри са пришълци. В Черно море живее една стрида, която се казва ядлива стрида или европейска стрида, преди малко на плажа тук на пясъка тук намерих една черупка, тя е много малка и сравнена с тихоокеанската стрида, можем да видим каква е разликата", обяснява проф. д-р Пламен Митов.
"Явно в тази начална форма на колонизиране на мидата те предпочитат твърди и равни субстрати. Намираме ги на много малка дълбочина, между 25 и 75 см .. около тях са най-вече черната мида, видове морски гъби, червени и зелени водорасли. Малки рибки, попчета, морски игли и морски кончета, морски кучки, скариди", казва доц. д-р Любомир Кендеров.
)