СИПП: Реформа на енергийния пазар към дългосрочни договори - решението за българския бизнес

Експертите посочиха като основни причини за инфлацията експанзивната парична политика на централните банки и надуването на социалните разходи от страна на правителствата.

Пълният доклад на Съвета по икономически и публични политики може да прочетете тук

Според Михаил Кръстев безпрецедентните фискални стимули в САЩ, Европа и в част от България поставят на изпитание публичните финанси.

„Много притеснителен е сривът в инвестициите, заради повишената икономическа несигурност. За първото полугодие на годината бруто капиталообразуване в основен капитал се срива с близо 13% спрямо 5.5% от последната макроикономическа прогноза на МФ. Преките чуждестранни инвестиции по предварителни данни се сриват с умопомрачителните 52.3% за същия период от време“, добави Филипов.

“Бизнесът се нуждае от предвидимост, за да инвестира”, заяви икономистът и допълни: “Нужно е временно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електроенергията за година напред с цел осигуряване на предвидимост за индустрията. Също така и обединяване на Булгаргаз и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. Това ще ни даде преговорна сила. Ключов е отказът от ангажимента за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния план по Фонда за справедлив преход и отлагане на ангажимента за намаляване на въглеродните емисии в енергетиката с 40%.

“Има причина финансовият министър да не съчетава поста на социален. България беше отличник по фискална политика в ЕС, а сега започваме да трупаме дългове и съвсем скоро можем да изпаднем в процедура ня свръхдефицит. Проблемът е, че тези пари се използват предимно за социални разходи, което помпа инфлацията”, добави Кръстев.

Реформи в енергетиката и затягане на фискалната политика. Затова призоваха икономистите от Съвета по икономически и публични политики (СИПП) по време на представяне на доклад на тема: „Политики за устойчиво икономическо развитие. Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза.“

Владимир Сиркаров сподели, че огромната по мащаб експанзия от страна на водещите централни банки е основна причина за днешната инфлационна криза. „Активната политика на централните банки, заедно с все по-големите фискални харчове от правителствата носят огромни дисбаланси в икономиката. Едно от най-важните решения за намаляване на инфлационния натиск е затягане на паричната политика. Това вече се случва – най-категорично в САЩ и много плахо в Еврозоната“.

Икономистите представиха компенсациите за индустрията като антикризисна мярка, която може да продължи още година, но постепенно да бъде допълнена и в евентуално заместена с осигуряване на възможности за дългосрочни договори и двустепенно ценообразуване при спазване на европейските препоръки и пазарните принципи. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде контролирано и отслабено във времето като на българската индустрия бъде осигурена предвидимост в доставките на енергия.

Кузман Илиев подчерта, че въпреки че е в топ три на износителите на ел. енергия в Европа, България е принудена да плаща рекордни цени и помощи за бизнеса, заради дефицита на електеоенергия в Европа и поради липсата на дългосрочни договори и системни решения. “Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се формират от генерации с по-ниска себестойност, а външните пазари - с по-висока. Чрез своеобразен “маркет мейкинг” да се създадат продукти - дългосрочни договори - за местните потребители и търговци, които да дават прогнозируемост и дългосрочни пазарни инструменти.

Сиркаров добави, че България се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. „Покачването на лихвите по кредитите у нас вече се случва, но няма индикации то да е рязко и сериозно по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Банковият ни сектор е много ликвиден и добре капитализиран. Тези буфери дават възможност за по-плавното преминаване към средата на по-високи лихви“.

Финансистът Никола Филипов сподели кои са основните последствия от високата инфлация. „Основен ефект от ръста на инфлацията е загубата на покупателна способност за потребителите, особено в най-уязвимите социални групи на обществото. Голям проблем е, че ръстът на инфлацията за януари - юли 2022 е в размер на 10%, докато за същия период от време брутната работна заплата нараства само с 2%. От друга страна вече наблюдаваме загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни поради повишените производствени разходи на бизнеса. Общият индекс на цените на производител нараства с 42.5% през юли 2022 спрямо юли 2021 година.