Министерството на финансите очаква 1,65 млрд. лева бюджетен излишък към август

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2022 г. е 9,8 млрд. лв., в т.ч. 9,4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетният излишък по консолидираната фискална програма (КФП) към август да е в размер на 1,65 млрд. лева, съобщават от Министерството на финансите.

Неданъчните приходи са в размер на 5 812,8 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 906,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2022 г. възлизат на 32 315,0 млн. лв., което е 49,0 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юли 2021 г. бяха в размер на 28 548,3 млн. лева. Нелихвените разходи са в размер на 30 934,0 млн. лв., което представлява 49,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 29 114,6 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 798,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 20,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 429,3 млн. лв. (64,6 % от планираните за 2022 година).

Постъпленията нарастват с 4 580,4 млн. лв. (15,7 %) спрямо отчетените към юли 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4 222,5 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 357,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 115,0 млн. лв., което представлява 56,6 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 356,1 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,2 % от общите постъпления по КФП за периода.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 юли 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 951,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юли 2022 г. е положително в размер на 1 518,9 млн. лв. (1,0 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 840,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 678,3 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2022 г. са в размер на 33 833,9 млн. лв. или 56,7 % от актуализираните годишни разчети.

Приходите от преки данъци са в размер на 5 203,2 млн. лв. или 57,5 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 251,5 млн. лв. (55,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 8 702,4 млн. лв. (54,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 253,6 млн. лв. (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 261,5 млн. лв. (68,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 033,8 млн. лв. или 73,7 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 626,5 млн. лв., което представлява 56,9 % от разчетените за годината.

С най-голям принос за ръста на данъчните постъпленията са приходите от данък върху добавената стойност (ДДС), които към 31.07.2022 г. са 8 702,4 млн. лв. или с 21,3 % повече от приходите към края на юли 2021 г. Увеличението е главно в резултат на по-високите приходи от ДДС при внос от 63,2 % в сравнение с 2021 г. (1 544,6 млн. лв.). Влияние върху динамиката на приходите от ДДС при внос оказва ръстът на средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. Отчита се повишение на индекса на цените на внесените стоки с 29,1 %, а на количествата - с 32,3 %.