Бащата на перестройката и гласността Михаил Горбачов – между надеждите и реалността

"Отишъл си е Горбачов.

Голям мъж.

Днешните политици не се вълнуват от такива неща.

Заедно с Рейгън, Тачър, Хавел и Валенса, той беше част от онова велико поколение политици, което промени света.

Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят около привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.

Изключителен политик.

Михаил Горбачов си отиде, но примерът му остава.

Светъл път, г-н Горбачов."

Те не говорят за свобода, а за тръби и танкери.

Те не говорят за цената на достойнството, а за цената на газа.

Той беше лидерът, който се изправи срещу зловещата машина на империята на злото, смачкала милиони човешки съдби.

Той върна достойнството на унизения човек.

Той даде възможността на робите да станат отново свободни (някои отказаха и предпочетоха веригата и сигурната паница с помия).

Той освободи думите.

Михаил Сергеевич Горбачов има селски произход, завършил е право и агрономия, ръководил е съветските републики близо 6 години – от 1985 г. до 1991г., заемал е редица важни постове в компартията.

Така по тези географски ширини се приемат новаторите, предприемчивите визионери. У нас вероятно по същата причина от години никой политик не се наема да прави реформи на остарялата, закостеняла и нефункционална политическа и обществена системи.

Една от най-спорните и противоречиви исторически личности на 20 век, „Бащата на гласността и перестройката” – Михаил Горбачов, който е първият и последен президент на СССР, почина след продължително боледуване, съобщиха световните информационни агенции.

Безспорни са заслугите на руския лидер за обединението на Германия, за последвалите промени в целия свят през 20-ти век. Спорна е оценката за всичките му дела от страна на собствените му съграждани от бившия съюз и мненията на политиците от Запад за събитията от онова смутно време. И това може би е съвсем логично, тъй като реформите, които Горбачов смело предприе, на практика съсипаха устоите на съветския мастодонт в предишния му вид.

В личен план, аз помня ясно онова време, защото тогава започна и моето участие в журналистиката, макар и като стажант. Имаше изобилие от „перестроечни” вестници и списания у нас и с колегите от редакцията тогава събирахме последни стотинки да можем да си купим повече издания. Беше интересно и романтично време.

Въпреки усилията, които Горбачов полага за промяна на икономиката в своята държава, с цел да се подобри бита в живота на руснаците, дори до момента и при управлението на неговите наследници Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев, това не се осъществява. Такива са констатациите на не един и двама политически анализатори. Вероятно в това е и причината много от съгражданите му в крайна сметка да са разочаровани от крайния резултат на перестройката.

За делата и ролята на Михаил Горбачов историята тепърва ще казва тежката си дума, стъпвайки върху реалността. За съвременниците му едно е пределно ясно – той създаде надежди у милиони хора за един по-добър, достоен и обединен свят. Въпросът, който е актуален днес и реторичен е: какво направихме всички ние впоследствие за реализацията на тези надежди, мечти, за свободата и гласността?!

Знакова е неговата среща с един от най-обичаните американски президенти – Роналд Рейгън през 1987 година в Белия дом, а след това са се виждали още 2 пъти. Помнят се и разговорите му с Маргарет Тачър и Хелмут Кол, с които демонстрираха близки отношения.