По време на управлението му, "докато либералната част от обществото се радваше на демократизацията, гласността, отмяната на цензурата и приятелството със Запада, икономиката на страната вървеше към упадък, а политическите свободи, получени от републиките (в СССР), доведоха до междуетнически конфликти, междукланова борба за власт и кървави въоръжени сблъсъци", пише "Известия".
Грешките на перестройката предизвикаха крах на политическия курс на Горбачов. Но той се обърна към обществото, изпитало душевен порив към промени, и това остана неповторимо. Не бе повторено. Неговите приемници деловито превърнаха този порив във власт и собственост за себе си; доста бързо си направиха извода, че е по-добре да управляват това същото общество в ръчен режим, констатира във "Взгляд" политологът Фьодор Лукянов.
Михаил Сергеевич изигра специална роля в съдбата на човечеството. Горбачов е по-мащабен от някой обикновен управник реформатор. Той е цар - революционер, появил се сякаш отникъде. Помните ли? Той се появи в онзи момент, когато изглеждаше, че безизходната, гадна, задушна стабилност вече е непобедима. Ако не беше той, светът днес щеше да бъде друг, пише наблюдател на "Комсомолская правда".
Напуснал Кремъл 30 години преди смъртта си, Михаил Горбачов бе обект на множество похвали, но и на хули. Хвален бе главно за външната си политика - тя отдалечи донякъде страната от ръба на пропастта, на който двете тогавашни суперсили балансираха, и разруши политическата зависимост на Централна и Източна Европа от СССР, включително чрез обединението на Германия. Но той бе и хулен заради същата тази външна политика - обвиняваха го, че е склонил да бъде изгубена съветската сфера на влияние, едва ли не е създал предпоставки за разширяването на НАТО на изток, посочва "Комерсант".