Калин Първанов: За тежките мизантропи, скрити зад претенцията за ум и красота*

Калин Първанов

Таня Андреева, ДБ

*Заглавието е на редактора

Коментар на Калин Първанов, известен журналист, публицист, общественик, защитаващ социалните права на българите в цялостната си дейност, бивш главен редактор на култовото списание „Тема”. Коментарът му е по повод публикация на вече бившата депутатка от ДБ Таня Андреева /да не се бърка с екс здравната министърка!/, която с непристойни думи изрази мнението си в социалната мрежа преди дни за убийството на дъщерята на известния руски философ Александър Дугин. Активистката на ДБ Андреева се извини часове по-късно, но...както казва мъдрият ни народ: Резилът минава, срамът остава...

„Трудно ми е да повярвам, че е написано от лекар, педиатър, ново умно и красиво лице, обявено за "свеж полъх" в българската политика. Защото съм сигурен, че на този свят няма по-тежка мъка от тази да изпратиш собствено дете (поклон пред тези, които са го преживели). Съответно не би трябвало да има и по-тежък грях от това да злорадстваш, че на някого се е случило.

В конкретния случай дори не става дума за отрочето на някой диктатор, генерал, войник, атентатор или масов убиец, а за дъщерята на философ, с когото можеш генерално да си несъгласен и дори да го мразиш, но без да му желаеш да присъства на погребението на собственото си дете.

Отдавна наблюдавам типажи като писалата тези редове - тежки мизантропи, скрити зад претенцията за ум и красота, приемащи за хора само тези, които мислят и живеят като тях или поне стремящи се да им подражават (останалите са "популация"). Което в крайна сметка си е един от признаците на фашизма, както и всяка друга претенция за изключителност. Вече съм сигурен, че фашизмът може да дреме и у човек, който парадира с "либерализъм" и никак не е задължително лицето на фашизма да бъде ликът на Хитлер или Гьобелс. Противно на масовите представи фашизмът не винаги изглежда като изкривена от злоба гримаса. Той има свойството да се скрива и зад миловидни лица, заради което дори и д-р Менгеле понякога е бил наричан "ангел". "Ангел на смъртта"”.