Демократи, опонентите ви ни сервират на поднос за подигравки на Кремъл

А отдолу публикувал (в превод на руски) думите на българския министър на енергетиката, с които обяснява, че се били разглеждали всички възможности, включително и че не се изключват преговори с Русия.

Знае.

Мда… те са ясни – достойнство никога не са имали, а и са евтини. А ние какво правим в същата кочина?

Наистина ли…?!

Добре, да пробвам нещо:

Втората световна война е спечелена от САЩ, Великобритания, СССР и съюзниците им.

Великобритания, на чело на която е Чърчил, обрекъл на гладна смърт 3 милиона индийци по време на Бенгалския глад през 1943 г., обвиняван, че е бесен расист, освен всичко останало.

СССР, в който съществуват концлагери отпреди Хитлер да се сети да направи такива. В който избиването на политически неудобните е норма за всяка власт. В който човешкият живот е по-евтин от тютюна за лулата на Сталин.

Но от другата страна са Нацистка Германия и Хитлер. Не се ли радвате, че те са загубили от тези противници? Или, ако зависеше от вас, щяхте да чакате да дойдат някои други, по-чисти и неопетнени?

Америка е минала през робство, през Революция, през Гражданска война и какво ли още не. Франция – Революции, глад, смърт. Всяка една демокрация е заслужено спечелена с битка.

Или ще приемете, че няма абсолютно добро, или ще лазите пред Кремъл, натиснати по главата от вашите сънародници, които нямат проблем да изпълняват поръчките.

Днес те са абсолютното зло.

Продължавайте да си мечтаете за съвършени личности и партии и неусетно ще се окажете жители на Задунайская, а местните боляри ще са прочутите еднокнижници, шофьори, охранители, четирихилядници, зелени чорапи, го*нояди и идиоти.

Алексей Пушков, руски сенатор в „Телеграм“: „Предполагам, че трябва да се даде възможност на България да направи онова, към което така отчаяно се стремеше – да прекара зимата без руски газ. Не е ясно по каква причина следва да се продължават активните доставки на „неприятелска“ страна, тоест враждебна, при положение, че те сами се отказаха от тях“.

Мислите, че той – Пушков – не знае колко много матрьошки, русколизци, зелени чорапи, гов*ояди, четирихилядници и обикновени полезни идиоти, колко хиляди (страх ме е да напиша друга цифра, макар да я подозирам) се напъват да се подмажат на Русия и в частност на Кремъл и още пò в частност на Путлер?

И именно това прави подигравката му по-сладка. Мачка гърчещите се. Ние знаем, че те не представляват нас – останалите. Че ние имаме, ако не друго, то поне достойнство пред путлеристкия режим, който презираме. Ние си го знаем това. Но отвън погледнато – имаме едно гълъбарско служебно напъване да се подмажем – такава е официалната политика, защото официалните зелени чорапи, за наш ужас, ни представляват официално, като държава и народ.

И именно това носи голямото удоволствие на Алексей Пушков да се гаври така с тях и тяхното лазене. Защото, чрез подигравката с тях, с тези послушковци, той се подиграва с всички нас. А дребната му душичка не познава друго удоволствие (встрани от яденето, пиенето и ей тия три неща), освен демонстрацията на сила над крепостните, която му позволява да се почувства нещо повече от това, което наистина е – дребна душичка на служба при неграмотни бандити и плужеци, властелини на външния клозет.

Неуважаеми послушковци, на вас няма смисъл да ви се обяснява много, но само ето това ми се иска да ви кажа: политиката един ден се превръща в история, бавно и неусетно, но така става. И, о!—как само ще ви запомни историята, с какви само неща ще се свързват имената ви… Но какво ли ви говоря!—вие приживе не се боите да омажете имената си, камо ли да ви пука за тях, когато влязат в историята, а вие сте само спомен и надгробна плоча…

Докато русколизците ни сервират на поднос пред кремълските плужеци, за да ни се подиграват и да газят с ла**яния си ботуш достойнството на България, вие се чудите дали да гласувате, защото – видите ли – не сте намерили съвършената партия, съвършения кандидат и съвършената платформа, която да отговаря на възвишените ви идеали…

САЩ, в чийто градове, линчуването и убийствата на цветнокожи се случват, докато цветнокожи се сражават в Европа и Пасифика, но държани настрана от белите войници и понасящи подигравки и насилие. Подигравки и насилие, продължили много след това.

Всяко демократично общество днес е спечелило демокрацията си, минавайки през глад, борба, кръв и битки. През 1672 г. изгладнели и побеснели холандци убиват и изяждат премиера си. Това служи доста дисциплиниращо за следващите премиери. Не са използвали демократични похвати и не са се цупели, че нямат легитимни представители.

В днешна България това не би могло да се случи, защото няма единство. Хората се чувстват зле, но отделните групи, повлияни кой от лъжи, кой от здрав разум, искат различни неща – едни мечтаят за евразийски съюз, да излязат от НАТО и т.н., други мечтаят за засилване на евроатлантическата посока. Трети искат да си е както си е, защото така е лесно, не се носи отговорност, животът е по-спокоен, а липсите се наваксват с далаверки. Има и още много групи, всяка искаща нещо. Те по-скоро ще се изядат помежду си, отколкото да изядат – по холандски пример – някой политик.

В България демократите и „демократите“ си въобразяват, че могат да получат демокрация наготово, защото – видите ли – им се полагала, щото сме били в 21 век, мислят си, че могат с побутване и мрънкане да я получат. Да я получат от хората, които с кръв са я взели властта и обещаха само с кръв да я пуснат.

Въобразяват си, че могат срещу мутрите, мафията и руските слуги да се борят с „демократични средства“ и да избират само най-чистите души на света, че да ги представляват. Може би разбирате защо не се получава, когато се изправите с образованите си речникови похвати, костюми и цитати от видни световни демократи, когато „онези“ минават след вас с бухалките и променят нагласата, минават с простащината си и ви изтриват, минават с подигравките си и ви правят да изглеждате все едно сте дошли с фрака, цилиндъра и монокъла да ринете кочината… демек: нелепи.

Няма абсолютно добро, но изглежда има абсолютно зло. Кремъл. Дори едно човешко петно на гащите на историята, като Хитлер, е имал нещо положително в сбърканата си глава. За него може да се каже, че е обичал животните и че е построил пътища. Естествено, че не това е важното в биографията му на полудял психопат и масов убиец, но за путлер и това дори не може да се каже. И толкова дори няма в сметката си. Нито пък Кремъл, като цяло може да се похвали дори с половин положителна точка в актива си.