Омбудсманът призова държавата да подкрепи горещата линия за закрила на деца от посегателства в нета

„Общо от 2005 г. са обработени над 63 000 сигнала за насилие и тормоз за деца онлайн, подадени от деца, родители, работещи с деца, граждани, особено увеличени по време на пандемията – от 9 289 през 2019 г. на 17 855 през 2020 г.“, посочва омбудсманът.

Граждански организации и родители сигнализираха проф. Ковачева, затова, че единствената организация в България, която се занимава с безопасността на децата в интернет и се бори срещу всяко вредно съдържание в мрежата, спира работа.

„Важно е да се отбележи, че Центърът е единственият български член на европейската мрежа от 30 центъра за безопасен интернет Insafe, както и на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE, която обединява 43 държави. Като член на тези организации изпълнява програми за развитие на дигитална информационна грамотност, разработват методики и ги въвеждат в училищата, обучават учители, работят с деца“, подчертава общественият защитник.

„За съжаление държавата вече една година не може да намери адекватни механизми, за да може да осигури държавно съфинансиране и по този начин да гарантира на децата в България закрила от посегателства в интернет. Отговорно трябва да отбележа, че на практика НЦБИ вече 16 години изпълнява ангажименти на държавата, произтичащи от редица международни актове, към които страната ни се е присъединила, както и от разпоредбите на европейски директиви, с което да защити на практика правото на децата да се възползват безопасно от възможностите на дигиталната епоха. Именно в тази посока са и препоръките на Съвета на Европа към България да финансира дейности, осъществявани от гражданското общество, за превенция на рисковете и защита на децата в дигиталното пространство, за което ме сезираха и от Националната мрежа за децата“, пише омбудсманът.

Омбудсманът Диана Ковачева сезира служебния заместник министър-председател по обществен ред и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, служебните министри на правосъдието Крум Зарков, на електронното управление Георги Тодоров, на младежта и спорта Весела Лечева, както и председателя на Държавната агенция за закрила на детето Елеонора Лилова, за опасността от прекратяване работата на Националния център за безопасен интернет и закриването на Горещата линия SafeNet към него.

Диана Ковачева допълва още, че Центърът за безопасен интернет работи заедно с ГДБОП и с Интерпол. За 2021 година са обработени над 15 000 сигнала, като от тях към ГДБОП са отправени над 1 500 сигнала за случаи, които попадат в полето на Наказателния кодекс. Около 10 сигнала годишно са за деца, станали жертви на педофил в мрежата.

Ковачева подчертава, че тревогата й е свързана и с факта, че след спирането на дейността на Националния център за безопасен интернет, над 16 000 деца и непълнолетни, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие, които всяка година търсят подкрепа, вече ще бъдат сами в огромното онлайн пространство и няма кой да им помогне. Затова тя настоява всички отговорни институции в спешен порядък да потърсят начини и възможности за решаване на проблема със затварянето на Центъра за безопасен интернет.

Проблемът е, че Националният център за безопасен интернет работи изцяло на проектно финансиране. Европейската комисия осигурява 50% от необходимите средства чрез европрограмите „Безопасен интернет“, а от 2014 година и „По-добър интернет за децата“, но има условие за национално съфинансиране на дейностите.

Проф. Ковачева подчертава важността на Центъра за безопасен интернет, основан през 2005 г. от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ с частичната финансова подкрепа на Европейската комисия. Посочва, че от 2008 г. партньори на Центъра са Асоциация „Родители“ и рекламна агенция ДеКони, като и че от м. май 2006 г. към него е открита българската интернет Гореща линия за борба с незаконното и вредно за децата съдържание и поведение в интернет пространството, която работи като гореща и консултативна.