Ще има ли военен сблъсък между Китай и Тайван?

При евентуално военно противопоставяне обаче биха могли да се намесят и САЩ, тъй като Вашингтон поддържа специални отношения с Тайпе. В какво точно се състои конфликтът?

Как започна всичко?

Какъв е международният статут на Тайван?

Какви са отношенията на САЩ с Тайван?

Как изглеждат отношенията днес

Китай смята Тайван за своя територия и е твърдо решен да “обедини" демократично управлявания остров с континента - ако се наложи и насилствено. Напрежението между двете страни расте.

Китай и Тайван се движат в различни посоки от 1949 година. Тогава гражданската война в Китай приключи с победа на комунистите начело с Мао Цзедун, а победените националисти, водени от основния враг на Мао и лидер на партията Гоминдан - Чан Кайшъ - се оттеглиха в Тайван.

Оттогава Тайван се управлява независимо и официално носи името Република Китай, докато континентален Китай официално се нарича Китайска народна република. Правителството на Тайван, който има 23 милиона жители, се избира демократично. Вече над седем десетилетия Пекин възприема Тайван като отцепническа провинция, която трябва да бъде „обединена" с континента.

Страната не е представена в нито една от агенциите на ООН, но членува в организации като Азиатската банка за развитие и Световната търговска организация. Фирмите по цял свят също са под натиск от Китай - да възприемат Тайван като негова част, а който се противопостави, си носи последствията, като например Литва. Понеже балтийската република отвори през 2021 година дипломатическо представителство в Тайпе, Китай прекрати своите търговски връзки с нея.

След като в континентален Китай на власт дойдоха комунистите, САЩ в продължение на три десетилетия признаваха правителството в Тайпе за правителство на цял Китай. През 1979 година, обаче, Вашингтон прекъсна дипломатическите си отношения с Тайпе, прекрати двустранния договор за защита и установи формални дипломатически отношения с Китай.

Целта на САЩ е да се гарантират мирът и сигурността в Тайванския проток, който дели острова от континента - затова и правителството би искало статуквото да се запази. При управлението на Доналд Тръмп оръжейните доставки за Тайван се увеличиха - продажбите надхвърлиха сумата 18 милиарда долара. А сегашният президент Джо Байдън подчертава, че в случай на китайско нападение САЩ ще окажат помощ на Тайван.

Междувременно и Китай изпраща все повече военни кораби в Тайванския проток, както и бойни самолети, бомбардировачи и разузнавателни самолети в близост до Тайван, за да демонстрира военна мощ. Готовността да се стигне и до използване на сила и нарастващите военни способности на Китай на фона на влошените отношения между двете страни подклаждат опасенията, че може да избухне открит конфликт.

Откакто през 2016 година за президентка на Тайван бе избрана Цай Ингвен, отношенията между двете страни ескалират. Движението за формална декларация за независимост на Тайван набира сили, партията на президентката твърдо поддържа независимостта на острова.

Освен това президентката и нейната партия увеличиха военните разходи - до рекордните 16,7 милиарда евро за тази година, а Цай за втори път в рамките на шестгодишния си мандат проследи лично как вървят годишните военни учения по море и по въздух. Президентката изрично похвали решителността на военните да отбраняват острова.

В коментар по повод ученията говорителят на китайското външно министерство Чжао Лицзян повтори предупрежденията на Китай: „Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства прилича на богомолка, която се опитва да спре бойна колесница", каза той.