Има ли някой да го недолюбва Слав фон Учиндолски повече от собствените му депутати?

Почти съм готов да се хвана на бас, че няма човек на тоя свят, който да не може да трае Слав фон Учиндол толкова, колкото собствените му депутати от формация „И Така Нататък“ (ИТН). Избягвам думата „мразят“, макар че…

Хубаво де, ами ако въпросните политици си стоят само вкъщи… при егото? Тогава какво правим? Не можем да ги видим извън „вкъщи“.

И „… защото не можаха да установят правилния диалог“… Ами да – три парламента издъни собственоръчно… сигурно другите са виновни.

Има и други безценни лафове Мика. Например: „Имаше много причини Слави Трифонов да изтегли министрите си, защото не можаха да установят правилния диалог помежду си. Има причини да е обиден, но аз знам, че той обича България“.

Мхм…

Най-вече обича България. Както аз обичам шопската салата, например. С повечко олио и сол.

Но шегаджии и комедианти не липсват де – за разтуха в тежките моменти; има ги от всички възрасти. Мика Зайкова например била съветвала: Всички политици да оставят егото си вкъщи.

Та той колкото неласкави думи е отнесъл от тях, никой не може толкова да кълне, ми се струва. Обосновано предположение просто, нищо повече.

… и той пак избие вратата на кочината с шут. И пак – нищо! И пак ги дръпне назад. И пак всичко им се изплъзне изпод носа. А гладът е страшна сила. Не си ти, когато си гладен, нали знаеш?

Аз и друго си мисля: че ИТН на никого не трябват вече, то това е ясно. Но мнозинството е инструмент, който – ако ще се пазим от избори – е необходим. Какво спира още и още от депутатите да се отлюспят от партията на кукубенда? Ако са обещания за бъдещето… помислете предишните обещания как завършиха. Ако са заплахи… тогава вече работата е сериозна и ги разбирам хората. Но вероятно са обещания за бъдещи успехи и кариерно развитие; и това е причина всички да ни напушва смях, защото виждаме група възрастни хора, които упорито вярват в еднорози и пак, и пак; и не се сещат, че ролята им на статисти си има цена и, ако на тях не им пука за собственото им достойнство и са принесли самоуважението си в жертва, то те все пак имат близки, родители, деца, които може би не искат да продължават да ги гледат в ролята на пълнеж за една формация за поръчки.

Дойдат следващите преговори, всичко потръгне, държавата а-ха да се сдобие с кабинет, а-ха да се случат нещата, на тях пак им замирише на сделки, на спокойствие, на службица, току под носа им се сложи всичко, примижат, пà се усмихнат, вдишат дълбоко, замирише им на барбекюто…

Според мен, всеки ден, всеки час депутатството на „И Така Нататък“ преживява мини инфаркт. Таман да стане… и айде не! Таман да стане… и айде пак не! Такъв стрес не води до нищо хубаво, преждевременно се състариха. Нервни. Хлътнаха очите, изсъхна кожата, лъснаха жилите, сиви-жълти, сънят не е сън, яденето не е ядене; и най-вкусното, и най-скъпото в менюто засядат на гърлото… тая несигурност.

Тези „тъпотии“ са истината, че Тошко смята КПКОНПИ за „бухалка“, както е разбрал Христо Иванов. Много ми е интересно формация „И Така Нататък“, като се събира на закрити заседания и срещи (някъде на килима пред диванчето) какви ли неща и как ли си ги казват? Сигурно облечени във фракове, говорят само литературен, чист български с най-висок речник и са само с чисти, по-чисти и най-чисти мисли. Сигурен съм просто!!! Нямам как да е иначе. Тези корифеи на изтънчеността и честността. Да не говорим, че подозирам и собствените му депутати как го нареждат в разговори помежду си; и него и хаджията как ги „хранят“ с любов. Така, както никой „враг“ не е в състояние. Но важното е, че Христо Иванов е невъзпитан и пак някой друг е виновен.
…

Да, според мен най-много го недолюбват (продължавам да избягвам думата „мразят“) именно неговите хора – депутатството на ИТН. Таман им замирише на власт, таман им замирише на сделки и усмивки, замирише им на мазнинка и фон Учиндол дръпне шалтера. И те посърнат. Умълчат се. Ходят мрачни, умислени, тежи им нещо. Само хаджията подрипва и ръси кисели смешки, колкото да покаже, че е мъж и душата му не трепва от тъга, че е над нещата.

Още един цитат: „Според нея, ако депутатите мислели за България, нито Христо Иванов щял да изтърси тези тъпотии на заседанието на парламентарната група на „Демократична България", нито другите народни представители щели да реагират така емоционално“.

които отново и отново преживяват издърпването на килимчето изпод краката. Ние се жалваме, че не можем да си наредим плановете за бъдещето на държавата… пф!—дребни проблеми. Я си представете да не можете да си наредите плановете за вилата, за колите, за оная новата секретарка, дето вика, че щяла пак… ама само на Малдивите, а вие сте ѝ обещали, ами апартамента, дето го прехвърлихте на тъщата и фирмата – на жената… секретарката вика, че ако не я водите на Малдивите, щяла да им разкаже някакви неща! Ами оня заем дето го взехте от ония хора, за да си платите депутатството? Тия хора не са от търпеливите. Ами тия работи, дето ги бяхте обещавали на другите спонсори, дето почнаха и те да се обаждат да питат какво правим?

той нали там ги качва управленските си решения. Не ги взимат с обсъждане и гласуване (демокрация ли? експерти ли?), а се взимат на дивана и се сервират от екрана – на телевизора, на компютъра, на телефона, както дойде. Ние и те (депутатите му) ги научаваме едновременно. Тръмп така се опитваше да управлява през Twitter, фон Учиндол – през Facebook. Лидерите на Алкайда и Ислямска държава така си съобщават решенията – видео в интернет, на тъмен фон, гледат страшно и се карат.