В мотивите на тълкувателното решение Конституционният съд се говори, че процедурата след двата неуспешни проучвателни мандата, се забързва, за да не бави държавният глава коя парламентарна група определя, заяви експертът.
В решението е казано още, че от своя страна определената парламентарна група също прави политически консултации, допълни доц. Киселова.
„Конституцията и тълкувателното решение ( Решение 20 от 23 декември 1992 г.) нарочно не са сложили срокове за определени дейности, защото понякога е въпрос на ден, но понякога на седмица или малко повече да се съобразят други срокове по Изборния кодекс“. Това заяви доц. д-р Наталия Киселова, експерт по конституционно право. Думите ѝ са във връзка с процедурата по връчването и връщането на мандат за съставяне на правителство.
Доц. Киселова коментира още, че вариантите са левицата да предложи или да не предложи кандидат за министър-председател и ако предложи, стъпвайки на мотивите на тълкувателното решение на Конституционния съд, той ще има седем дни да проведе разговори, предаде БТА.
На въпрос има ли срок, в който парламентарната група, получила третия мандат, да излъчи кандидат, тя каза, че в периода 1992 до 2017 г., когато са провеждани такива процедури, като се сравнява кога са издавани указите, се вижда, че този срок от седем дни е бил спазван.
Според ГЕРБ третият мандат трябва да бъде върнат веднага. „БСП за България“ получи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 47-ото Народно събрание нa 18 юли. По-рано днес стана известно, че Изпълнителното бюро на БСП ще предложи на Националния съвет на левицата два варианта за действие, за решение, които са в съответствие с основния закон на страната и ще бъдат с хоризонт петък.
Тя отбеляза, че сроковете в процедурата по връчване и връщане на мандат са сложени в Конституцията ни, за да не се злоупотреби от някоя от парламентарните групи или от държавния глава. Киселова припомни, че само част от процедурата има срокове - няма срок, в който държавният глава да връчи на първата и втората политическа сила проучвателния мандат, но има срок, в който те да върнат мандата, както и такъв, в който той да определи парламентарната група, която да получи третия мандат.
„Друга особеност на процедурата в тази й част се състои в обстоятелството, че президентът извършва възлагане най-напред на някоя от следващите парламентарни групи, т.е. на парламентарна група като такава, а не на посочен кандидат, и едва след това проучвателният мандат се възлага на посочен кандидат за министър-председател. Различието може да обяснено с това, че е необходимо да се даде възможност на някоя от следващите парламентарни групи също да проведе политически консултации, за да се потърси и намери начин за образуване на стабилна коалиция.“ – се посочва в решението на Конституционния съд.
„За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство или правителство, което е подало оставка), може да се окаже прекомерно дълъг.“ – пише в решението на Конституционния съд.
)