Половината младежи у нас нямат базови умения, необходими за средното образование

Единаци. Егоисти.

Страх ме е. Не знам за вас, но мен ме е страх. Болести се лекуват, бедност се преборва, диктатори се свалят, но…

Какво можем да очакваме, когато ние – тези, описаните по-горе глупаци – се заехме да учим младите и да им показваме живота и какво е ценното в него?

Не искам да звуча като пенсионер, които се възмущава от младите, но разделението между предпоследните няколко и последното поколение е пропаст.

Това бяхме ние. Нашите поколения.

… празен ум и идеали, вторачени в пари и злоба не се поправят. И не само това, но и именно ТЕ водят до нелечими болести, до непреодолима бедност и до циментиране на диктатури. И още: не само ТОВА, но и се предават от поколение на поколение и то със задълбочаване. Спираловидно пропадане. Заразно зло.

Да, вероятно прекалено бързата еволюция на технологиите – или по-скоро: революция – доведе до тук, защото направи информацията прекалено лесно достъпна, това я обезцени и хората загубиха уважението и интереса си към нея. Иронично, нали?—колкото по-лесен достъп до информация има, толкова повече хората не се интересуват от нея. Такива са хората, какво да се прави? В Португалия отмениха криминалното преследване за употреба и притежание на наркотици (не само трева, но и тежки наркотици) и за около петнадесет години употребата им спада с десетки проценти. Направѝ го леснодостъпно и то вече не е интересно, не е желано. И докато с наркотиците това е добра тенденция, то с търсенето на знания това е пагубно.

Но не може да е само това причината. Никоя глобална катастрофа не се случва заради една единствена причина. Тази катастрофа не е по вина на последното поколение. Те са потърпевшите, но не те я сътвориха. Тя е наше творение, което им предадохме. Ние бяхме саркастични, иронични, нетактични… ние бяхме прекалено озлобени и изплашени от живот винаги в „интересно време“, в Преход, преди това в диктатура, за да научим следващите, че обществото се гради на идеали. Вместо това от детски площадки, тротоари и сладкарници се чуваха родителски наставления: ще мачкаш, сине, ще риташ, дъще, каквото ти харесва, ще си го взимаш, ти си най-!, другите да лазят. Мислейки си, че това, което ти е липсвало на теб, ще научиш детето ти да си го взима. А в „новото време“ вече нямаше нужда от задръжки и идеали, защото изморени от нямане, се опитахме да възпитаме грабене, изморени от липса на свобода, се оляхме и възпитахме свободия.

В доклада се говори и за други държави, разбира се, но доколко ни успокоява, че и другаде положението е лошо? Доколко ни прави положението по-хубаво фактът, че проблемите са и другаде? Ако Иванчо си счупи ръката, а после и Гошко, на Иванчо по-хубаво ли му е? По-малко ли го боли? Не.

Възпитавани, че обществото е за да го доиш, а не за да му помагаш. Възпитавани, че да задържиш вратата или да направиш път е за слабаци и нещастници, а пък науката е просто въпрос на преписване на изпит, за да вземеш диплома, за да намериш добра работа и – ако си тарикат на място – да започнеш да съдираш рушвети и да намериш „свои хора“ където трябва. Юристи се подиграват със системата: „добрият адвокат познава закона, отличният – познава съдията“, смеят се те, смешно им е. Такива са вече повечето в повечето професии и сфери. Моралът е посмешище, достойно за подигравки. Ученето е смешка. Кой учи, когато може само да назубри или да препише, да вземе диплома и да си гледа кефа? Самоусъвършенстване? Глупости! Яка кола е самоусъвършенстване. Мацка с 1000 кубика силикон е самоусъвършенстване. Вила, къща и басейн, почивка на Малдивите е самоусъвършенстване. Попадал съм на лекари, които знаят по-малко за дадено лечение от мен… (?!) Веднъж завършили, повече не пипват медицинска литература, викат си: Ае бе!—да не се е сменило нещо в човешкото тяло, а! И те тровят с антибиотици, и те тъпчат с вредни инхибитори, ден (пациент) да мине, друг да дойде, свиркат си и живот си живеят. Никакви съвременни достижения в науката не ги интересуват, пациентът ще си плати и за добро, и за лошо лечение. Избери си една сфера или професия, затвори очи и си представи хората в нея. Виждаш ли разлика от описаното току що?

Публикуван е доклад (>>подробности ТУК<<) на Глобалната комисия по образование и УНИЦЕФ, според който почти половината (47,9%) от младежите (между 15- и 24-годишни) в България не разполагат с базови умения, които са необходими за средно образование. Говорим за над 315 хиляди млади българи, които не умеят нищо, а трябва да работят, за да живеят.