Как кризите у нас и по света, страховете, несигурността в съвремието ни, се отразяват върху психичното здраве на българите? Можем ли сами да опазим здравето си? Разговарям с психиатъра д-р Веселин Герев. Той има практика в София и Пловдив, а интересите му са насочени към стресови, тревожни и депресивни състояния. Има много публикации във водещи медицински издания по целия свят по изброените теми.
Важно е за хората в третата възраст, които приемат медикаменти, много да се пазят от резките промени във времето. Особено е важно за сърдечно болните.
Важно е хората да не се стресират, да рационализират страховете си и да поддържат съня си, защото натрупването на безсъние води до покачване на кортизоловите нива, т.е. на адреналина и стреса, а това нарушава имунитета ни.
Много странен и интересен факт е, че има също така много граждани с влошено психично здраве, поради резките температурни промени и амплитуди.
Моята препоръка към хората е да не си поставят сами диагнози, да не приемат медикаменти за депресия произволно, защото това влошава състоянието им.
Несигурността на бъдещето създава напрежение, но сами трябва да си помагаме и да не се поддаваме на натиск, за да съхраним, доколкото можем, своето здраве.
Паническите атаки се наложиха в модерното ни съвремие като вече всеки страх, тревога и безспокойство се категоризират по този начин от самите пациенти. Някои дори се самодиагностицират с помощта на интернет.
Паническите състояния са много специфични. Важно е да уточним, че през лятото почти изчезват. Дължат се на серотонина, който пада при стрес. Те се лекуват чрез покачването му.
Сега българите харчат своите финансови запаси, но това няма как да продължи дълго.
Тези кризи се умножиха след дългата изолация поради ковид епидемията. Този е най-честият проблем, който се среща при хората в активна възраст и той ще продължи поне още 1-2 години, защото такава е генезата на самото заболяване.
За лятото са характерни сомато-вегетативните кризи, които са подобни на паник атаките, но не са.
Мнозинството живеят в несигурност.
Вече алармират за нова Ковид вълна, но аз си мисля, че вече няма да се налагат строги ограничителни предпазни мерки в обществото. Хората вече се убедиха, че страхът е по-голям проблем от протичането на самата зараза. „Вирусът уби малко хора, но страхът взе много жертви”, каза един умен човек преди време и е точно така.
Времето е нетипично да средата на юли – сутрин температурите на места са 5-10 градуса, а през деня минават и над 30 градуса. Тези огромни разлики водят до безсъние, до кошмарни сънища, главоболия, шум в ушите, гадене, сърцебиене, колебание в кръвното налягане и т.н. Симптомите много имитират паническите атаки, но не са.
Всичко, което изброихте се отразява много стресиращо върху и без това затормозената психика на българина. Много е интересен феноменът, че все още в нашите кабинети не идват хора, засегнати от икономическата и ценова ескалация. Обяснението ми е, че за да може да се визуализира някакъв психичен проблем, то той трябва да се наслагва по-дълго време от месец-два, да е продължил поне 1,5-2 години в напрежение, за да може да се разгърне т.нар.стресова реакция.
Друг проблем, който се среща много често сега и то при възрастните, са халюцинациите. При мен почти всеки ден идват хора от третата възраст, които или е изкарал Ковид, се е ваксинирал, правил е анти-терапия и впоследствие развива халюцинации. Някои са зрителни – пациентите твърдят, че бюрото им се движи на вълнички, от климатика излизат розови и сини балончета и т.н..Засега е трудно да се твърди, че тези поряви са в резултат на преболедуване на коронавируса.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)