Патриот не е човек, който дълго може да ти обяснява кой и какво мрази в държавата, нито такъв, който се кланя на чужд господар

Не ми е много приятно да отбележа, че участието на представително военно формирование от Националната гвардейска част на България на парада във Франция остана възнаградено с прекалено малък интерес у нас.

Точно както и химнът ни е най-красивият и най-въздействащ музикално от всички, които съм чувал през живота си. Не защото е нашият, а защото Е най-красивият химн, това е.

Ще направя обосновано предположение и ще си запазя заключенията за себе си.

Всичко, което ви трябва да знаете за тези „журналисти“, сами са си го написали в заглавието – кого подкрепят, кой е „наркоман“, според тях, кой е добрият и кой – лошият и откъде духа вятърът.

Гвардейците ни в Париж за националния празник на Франция – Деня на Бастилията – които не само участваха, но и водеха пешия марш в парада с българското знаме отпред, са повод за немалка гордост.

Повод са и за друго: да помислим за значението на „обединена Европа“, особено в контекста на злото, което висне над континента ни.

Това е повод за гордост, да. За патриотична гордост. Но, за съжаление, „патриотизмът“ в България е превзет и резервиран сякаш за едни хора, които са всичко друго, но не и патриоти.

Това са ДВА патриотични свята (единият е в кавички) и те нямат място заедно. Единият е излишен. Единият трябва да се извади от уравнението.
…

А като перифразирам MAD Magazine, ще се наложи да направя и едно допълнение: „който обожава Кремъл и всичко кремълско повече от България, но пак е „български патриот“. Уточнение, което пак ми разваля настроението и ме кара да си мисля дали нямаше да има повече „патриотичен“ интерес, ако гвардейците ни бяха минали по червения площад в Москва, а не по „Шанз Елизе“ в Париж. И остава един горчив вкус…

Между другото, докато сме на темата, искам да отбележа, че униформите на българските гвардейци са най-красивите и представителните от всички, които минаха на парада. От всички! И го казвам, не защото съм пристрастен – като българин, а защото е самата проста истина.

Хора, които могат дълго да ти изброяват какво и кого, и защо мразят. Ще ти кажат, че мразят (по MAD Magazine, 1968): либералите, интелектуалците, активистите, пацифистите, малцинствата, чужденците, протестиращите, младите, много богатите, много бедните, хората с „чуждестранни“ имена. И ти ще разбереш какво означава „супер патриот“… някой, който обича страната си, докато мрази 93% от всички, които живеят в нея. Значи да си „патриот“ е: да обичаш една малка група хора, които са точно копие на теб самия, и да мразиш всичко и всички останали… Чудя се на тези „патриоти“ – какво ѝ обичат на България, след като имат километрични списъци с омразни хора и неща, които надвишават в пъти това, което обичат. А и то най-често е нещо от миналото.

А само си спомнете Георги Семерджиев „творение“ на кое време е… кога е станал той „фактор“ и по кое време е бил закрилян – последните 6 месеца или години преди това? Но това са „подробности“, на наш „патриот“ бял шум му дай и някой да плюе.

И те, разбира се, са copy/paste на руските си събратя – когото не харесват, демек: не е „патриот“, веднага обявяват за „наркоман“, „гей“ или „нацист“. Може да направите справка с едно „издание“, което някога беше истински вестник, но днес пише, че Семерджиев носил дрога в Министерски съвет на Киро и Лена в деня на ареста на Борисов…

Не ми е приятно да си мисля и друго: ако беше парад на червения площад, дали нямаше да слушаме и гледаме възторжени „патриоти“ да се плюнчат по темата, с „исторически“ препратки, есета, оди, снимки, сравнения, предположения, стихотворения и други всякакви творения?

Нищо, важното е, че „медията“ е „патриотична“. От най-„патриотичните“. И се демонстрира със заглавия за „педера*ти от САЩ“ и наркотици в МС (врагове по кремълски тертип). Същата медия силно мирише на про-руски внушения и „новини“. Помислете кого още тикат напред и чий имидж лъскат. И парчетата от пъзела на фалшивите „евроатлантици“ ще се подредят.

Но не мога да не отбележа, че да си „патриот“ в България вече не означава да обичаш родината си и да искаш да я направиш по-добра, защото това означава, че така в обичта към родината ти ще попаднат все някои от групите, които менте-патриотите са решили, че трябва да бъдат мразени и който не ги мрази, не е патриот (да, според фалшивите „патриоти“). А те са приватизирали термина „патриот“ и са решили, че само те раздават пропуски към света на родолюбието.

Точно като демонстративните политически патриоти, дето три парламента гръмват отвътре, заповядват мълчаливо послушание у депутатите си, нищо, че са влезли в политиката с обещания за мажоритарни избори, „морал“ и поведение „по съвест“. „Патриоти“ като един хаджия (замалко да напиша „хаНджия“ – и пак нямаше да сбъркам), дето се бил просълзил при речта на бившата му депутатка. Според мен просто се е прещипал с ципа, но… важното е, че му се получи бая патриотично пускането на сълза.