Гешев не хареса законопроекта за противодействие на корупцията

Главният прокурор Иван Гешев изпрати до председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-ото Народно събрание (НС) Милен Матеев становище по Законопроект за противодействие на корупцията, внесен на 09.06.2022 г. от народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Това съобщиха от Прокуратурата.

В становището се посочва, че законопроектът не може да бъде подкрепен, тъй като представлява механичен сбор от цели глави или отделни норми, които се отменят от действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и се „пренасят“ изцяло в предложения Закон за противодействие на корупцията. Нормите са изпълнени с вътрешни противоречия и са в разрез с основни принципи на наказателния процес, като при изготвянето на законопроекта очевидно са доминирали политическите над правните решения.

Налице са редица несъответствия относно избирането и мандатността на членовете на новосъздадените две комисии. От една страна за членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е предвидена възможност за втори мандат (общо 12 години), а от друга, за членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) продължава да действа забраната за повече от един мандат (6 години). Отрицателна оценка следва да получат и предлаганите периодични проверки за почтеност на членовете на КПК – не толкова защото е неясно как те ще се организират и провеждат от парламентарна комисия, а защото непреминаването на такава проверка не е свързано с каквито и да е последици. Не може да бъде подкрепено и предложението правилникът за организацията и дейността на КПК да подлежи на предварително съгласуване от Министерския съвет, при положение, че Комисията е независим държавен орган, избиран и контролиран от Народното събрание.

Особено безпокойство будят разпоредбите относно оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от КПК. Чл. 48 от законопроекта предвижда, че тя се извършва и чрез белязване на обекти и предмети, извършване на наблюдение, проникване в помещения и транспортни средства, оперативно внедряване чрез разследване със служител под прикритие, доверителна сделка, контролирана доставка и др. Ал. 2 предвижда това да се осъществява по ред, определен с инструкция (наредба, според чл. 47 ал. 2), приета от Комисията. Посочените по-горе „специфични способи“ всъщност са оперативни способи по смисъла на чл. 2 от ЗСРС и прилагането им е допустимо само съобразно разпоредбите на този закон и след предварително разрешение на съдия, каквото тук не се предвижда. Противоречиви са и предлаганите изменения в ЗСРС. Предвижда се право да искат използване на СРС да имат както самата Комисия за противодействие на корупцията, така и разследващите инспектори към нея, като всъщност за тях искането се прави еднолично от председателя на Комисията. Дейността на разследващите инспектори обаче е подчинена на НПК и съобразно разпоредбите в този кодекс искането – в рамките на образувано наказателно производство, се прави от наблюдаващия прокурор. Отделен е въпросът и как Комисията, като колективен орган, в останалите случаи ще приема решения за отправяне на искане за използване на СРС.

Съгласно предложените промени ще бъде премахнато правомощието на Комисията да съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт относно наличието на корупционен риск, както и да извършва последващ анализ на въздействието на закона. Това представлява едно от най-силните средства в превенцията на корупцията и често има значителен обществен отзвук.