Гешев не хареса законопроекта за противодействие на корупцията

Иран и цената на конфликта

Особено безпокойство будят разпоредбите относно оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от КПК. Чл. 48 от законопроекта предвижда, че тя се извършва и чрез белязване на обекти и предмети, извършване на наблюдение, проникване в помещения и транспортни средства, оперативно внедряване чрез разследване със служител под прикритие, доверителна сделка, контролирана доставка и др. Ал. 2 предвижда това да се осъществява по ред, определен с инструкция (наредба, според чл. 47 ал. 2), приета от Комисията. Посочените по-горе „специфични способи“ всъщност са оперативни способи по смисъла на чл. 2 от ЗСРС и прилагането им е допустимо само съобразно разпоредбите на този закон и след предварително разрешение на съдия, каквото тук не се предвижда. Противоречиви са и предлаганите изменения в ЗСРС. Предвижда се право да искат използване на СРС да имат както самата Комисия за противодействие на корупцията, така и разследващите инспектори към нея, като всъщност за тях искането се прави еднолично от председателя на Комисията. Дейността на разследващите инспектори обаче е подчинена на НПК и съобразно разпоредбите в този кодекс искането – в рамките на образувано наказателно производство, се прави от наблюдаващия прокурор. Отделен е въпросът и как Комисията, като колективен орган, в останалите случаи ще приема решения за отправяне на искане за използване на СРС.

Основен акцент на законопроекта са разследващите функции на новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и свързаните с тях изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Предложените промени добавят към сега съществуващите разследващи органи и назначените на длъжност „разследващ инспектор“ в КПК. Необяснимо е защо законопроектът не предвижда изискване за висше юридическо образование за заемането на тази длъжност. В законопроекта липсва също така и норма, която да въвежда правила за разпределение на досъдебните производства между разследващите инспектори, за разлика от въведеното случайно електронно разпределение в съдебната власт и по ЗМВР. С предложените изменения в НПК на разследващите инспектори се възлага провеждането на разследване за изключително широк кръг от престъпления, без значение дали те са извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Ако предложените промени се приемат, ще се окаже, че значителен брой престъпления, сега разследвани от разследващи полицаи от състава на МВР, ще се възложат за разследване на инспекторите от КПК, която няма нито този капацитет, нито териториални структури.