„От мен се очакваха обяснения, а аз мълчах. Баща ми каза, супер строго, да се приближа. И тогава, за първи и единствен път, не се сдържа... не ме удари, но ме хвана за блузата и я скъса. Аз умирах от срам и чувство за вина и само мълчах. Дума не пророних, а те не спираха да ме разпитват къде са парите… Когато ми признаха, че са се притеснили да не съм се забъркала с наркотици, им обясних всичко. За да ми повярват напълно, заведох майка ми на пазара, а там от всяка сергия продавачките ми махаха и ме поздравяваха. Тогава осъзнах, с още детския си мозък, че лъжите не носят полза, те са истинска мъка за този, който си служи с тях. Бях се изтощила от цялото криене, от постоянното мислене какво ще кажа, ако ме усетят, от угризенията на съвестта. Дадох си сметка и за отговорността на възрастните – продавачките не трябваше да се радват, че всяка седмица пазарувам при тях, а да ме попитат откъде взимам парите. Но нямаше как да поправя станалото, можех само да си науча урока. След този случай никога не съм прибягвала до хитрост или манипулации, за да получа нещо материално. Ако си спечеля парите, ще си купя каквото искам, ако нямам възможност, просто ще се откажа“, пише Ни Ло.