От 1 януари 2023 година минималната заплата трябва да е поне 800 лева. Политиката по доходите трябва да бъде тема номер едно в управленската програма на следващ кабинет. Това заяви директорът на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и главен икономист на синдиката Любослав Костов пред БТА.
Според Костов това, което се предприема в момента, е доста слабо и доста ниско като ниво на амбиция. Настояваме в програмата, която ще бъде мултиплицирана в бюджет 2023, да има повече пари за политика по доходите, заяви главният икономист на КНСБ.
Той коментира заложеното в управленската програма, по която втори ден продължават експертните разговори между представители на политическите формации "Продължаваме Промяната" , БСП за България", "Демократична България" и независимите депутати, напуснали парламентарната група на "Има такъв народ".
"Хубаво е, че се говори за програма за управление, тъй като шест месеца имаше коалиционно споразумение, а не програма", посочи Костов. Според него политиката по доходите трябва да бъде извадена пред скоби, преди всичко останало, тъй като българинът основно се интересува от това какви пари влизат в джоба му, как да си посрещне основните нужди, а в момента мнозинството от хората не успяват да ги посрещнат.
По думите на Костов това, което се получава като ръст на заплати, е доста по-малко дори от средната инфлация и много по-малко от инфлацията на основните стоки, които хората употребяват. Хлябът поскъпна 30 процента за една година и личната инфлация отива вече към 45-46 процента заради стоки като хляб, олио, брашно, млечни продукти, посочи Любослав Костов.
Ръстът на доходите трябва да бъде приоритет за следващ кабинет, като на първо място трябва да има ръст на минималната работна заплата - от 1 януари 2023 година трябва да е поне 800 лева. Важно е размерът на минималната работна заплата да се обвърже с някакъв тест за адекватност, отбеляза главният икономист на КНСБ. Той припомни, че според директивата за адекватните минимални заплати, която се предвижда да влезе в сила от есента, минималната заплата трябва е да е поне 50 на сто от средната за съответната страна.
Друг измерител би могло да бъде изследването за издръжката на живота, което се прави от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, като минималната заплата трябва да е поне равна на издръжката на живот. И едно условие от двете да е изпълнено, ние ще одобрим такъв размер на минималната заплата, но всичко под това не е социално приемливо и икономически аргументирано, тъй като не е нормално да работиш и да не успяваш да си посрещаш основните нужди, заяви Любослав Костов.
Той посочи, че българският бизнес плаща два пъти по-малко данъци като номинална стойност спрямо българските граждани. Бизнесът твърди, че той създава брутния вътрешен продукт, а ние твърдим, че трудът го създава, средната класа, тя е гръбнакът на икономиката, заяви синдикалистът. Тази средна класа трябва да бъде подпомогната през ръст на минималната работна заплата и ръст на доходите на хората в бюджетната сфера, каза Любослав Костов. Според него първото и основно задължение на изпълнителната власт трябва да бъде хората да могат да си купят това, което са могли и миналата година.
По думите му в частния сектор средната заплата на годишна база е нараснала с 10-11 процента, пазарът е принудил бизнесът да я повиши, тъй като и търсенето, и предлагането са при по-високи равнища в момента заради липсата на кадри, но държавата не е дала и една стотинка на хората в бюджетната сфера. Под нашия натиск, при първо и второ четене на актуализацията на бюджета, дадоха около 500 милиона лева за различни агенции, които работят на терен, културни институции, читалища, но това, което е дадено, ще позволи ръст на заплатите не повече от 10-12 процента при вече акумулирана инфлация от над 15 процента, според националната статистика и при лична инфлация - от над 40 процента, каза той.
На въпрос как отговаря на твърденията на някои икономисти, че инфлацията расте, защото се вдигат заплатите, Костов каза, че това е безумно твърдение и тези икономисти трябва да си скъсат дипломите, защото още от първи курс са учили различните типове инфлация. Това не е инфлация на търсенето, не са виновните хората от средната класа, тези с ниски доходи, че е толкова висока инфлацията, посочи експертът. По думите му две трети от нея е привнесена отвън, а една трета е резултат от други пазарни фактори, а не от потреблението.
„Един икономист преди време каза - не купувайте тези стоки, които поскъпват най-много, защото така помпате инфлацията. Тогава да не купуваме хляб, който поскъпва най-много, да не купуваме мляко... Какво казваме ние на тези хора с тези послания“, попита Костов.
Според главния икономист на КНСБ хората трябва да бъдат компенсирани за загубената покупателна способност, тъй като шест-седем години поред БВП и икономическият растеж се движат от потреблението, от вътрешното търсене. С пасивна политика по доходите ние ограничаваме развитието на по-висок номинален БВП, създавайки реален такъв, допълни той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)