Патриарх Неофит: И днес апостоли Петър и Павел ни призовават да жертваме егоизма си и да пазим единството на Църквата

"И днес първовърховните апостоли Петър и Павел, заедно с всички Христови изповедници и мъченици от всички времена, ни призовават да жертваме егоизма си, да обичаме беззаветно Този, Който пръв ни обикна и се принесе в жертва за нас и целия свят, и свято да пазим единството и светостта на Неговата Църква, в която е единственото истинско спасение от суетата и страстите на този свят.

На днешния ден, според богослужебния календар, честваме Светите първовърховни апостоли Петър и Павел - божествената двоица, която светата Църква е определила да почитаме заедно, в знак на тяхното първенство сред Христовите апостоли, на стойността на тяхното дело и особения принос, който всеки от тях е имал за Благовестието. В тяхно лице днес почитаме и целия апостолски лик, заедно с всички от века техни подражатели, отдали живота си за разпространението на Благата вест за спасението на човешкия род, извършено от нашия Господ Иисус Христос. Припомняме си и това, че апостолството е една от същностните характеристики на светата Църква Христова още от самото начало на нейното историческо съществуване, казва Негово Светейшество българският патриарх Неофит в обръщението си за празника на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Негово Светейшество пояснява, че съвместното честване на двамата вселенски учители - както светата Църква нарича апостолите Петър и Павел, има и още един дълбок смисъл. Прославяйки ги заедно, ние изповядваме и възвестяваме и единството на Църквата Христова, което ни е завещал Сам Господ Иисус Христос и за което е молил Своя и наш Небесен Отец: "... да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно..." (Йоан 17:21). Често, за съжаление, ставаме свидетели как това единство се подкопава и разрушава, и как нешитият хитон на нашия Господ - Неговата света Църква, бива раздиран от човешките ни грехове и несъвършенства; често виждаме как гордостта е причина да се забравя, че грехът на църковното разделение е грях против Самия Христа. В такива моменти пред нас винаги трябва да стои образът на Светите първовърховни апостоли, в братска прегръдка призовавайки към смирение и помирение, към търсене не на своята, човешка и егоистична воля, а на Божията свята воля, която първи Христовите апостоли са изпълнили и която изпълняват всички онези, които искат да са верни на Христа и на апостолския дух на светата Църква.

Независимо от всичко Светите апостоли Петър и Павел остават завинаги обединени както от беззаветната си любов към Господа, така и от готовността си да жертват живота си за Него и Неговата Църква. Макар и по различен начин, и двамата завършват живота си прославени с венеца на мъченичеството, с което се уподобяват докрай на Този, Когото истински са обикнали, Който пръв принесе Себе Си в жертва за света и човека и Който Сам свидетелства за истинността на казаното ни от Него: "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:13). Същото това свидетелство принесоха и Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, завещавайки този образец на всички верни на Христа Негови чеда, защото в Църквата апостолството винаги е било не само висока чест, но и постоянна готовност за мъченичество, казва патриарх Неофит.

По молитвите на Пресвета Богородица, на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и на всички просияли в светостта Свои дивни угодници Всемилостивият Бог да милва и спасява всички нас! Честит и благословен празник!", отправя благослов българският патриарх Неофит.

Той отбелязва, че наистина много е онова, което можем да научим за Църквата и вярата, вглеждайки се внимателно в образите на двамата първовърховни апостоли. Те са много различни по произход, положение в обществото и образование, но са обединени от едно - отдаването си докрай на Христа и на Благовестието. Различни са те и по времето и начина на своето призоваване, но и двамата са призовани непосредствено от Господа, както лично от Него е призован и всеки от нас, които живеем и се спасяваме в Неговата света Църква. Защото Сам Господ ясно свидетелства и казва: "Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки..."(Йоан 10:27-28). Накрая, двамата имат в живота си различни лични грехове - Петър трикратно се отрича от Спасителя, а Павел отначало е ревностен и усърден гонител на Христовото словесно стадо. И двамата обаче са простени и приети от Господа, независимо от делата си, защото Христос гледа в сърцата на човеците и вижда в тях нещата, оставащи скрити за нашия поглед.