Чужди медии: България иска еврото, но дали еврото иска България?

Ще приеме ли България еврото?

Действителността е по-добра от имиджа на България

Деликатна ситуация заради правителствена криза

Според автора на статията, от всички хора в самолета на Линднер тъкмо Колев може най-добре да отговори на следния въпрос: „Дали за България е добра идея да се стреми да въведе еврото, след като мнозинството от населението не го желае?“.

А икономистът явно не го смята за добра идея, най-вече по политически причини, пише Мартенс и обяснява, че положението в момента е деликатно, а страната е изправена на ръба заради настоящата правителствена криза.

По-нататък в обширната си статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ авторът се връща към едно свое интервю с Бойко Борисов, в което бившият премиер дава своя версия за снимките от спалнята му с кюлчетата, пачките и пистолета.

"Борисов не може да бъде смятан за ново начало в България"

Проблемът с главния прокурор

Разликите в жизненото равнище

Повечето българи искат да запазят своята валута - стабилния лев. Това само може да радва много от държавите в еврозоната, защото имиджът на страната не е най-добрият. Какво още пишат чужди медии за България и еврото?

"България иска еврото. Но дали еврото иска България?" - под това заглавие неделното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува обширна статия от отличния познавач на България Михаел Мартенс. Повод е скорошното посещение на германския финансов министър Линднер в София. Още в началото на статията Мартенс уточнява изнесеното в заглавието: „Правителството се надява да се доближи до една преследвана от години цел: България желае да стане член на еврозоната. А казано по-точно: българският елит го желае“.

Авторът посочва, че в България подкрепата за присъединяване към еврото е много ниска. Според него желанието на българите да запазят собствената си валута предизвиква облекчение в много други държави от ЕС. „Защото, предпазливо формулирано, имиджът на България не е от най-прекрасните. За това има известни основания, но някои от подозренията са несправедливи, защото имат връзка по-скоро с онзиденшната, отколкото с днешната България. Имиджът на България е изостанал с около 15 години, или казано другояче: действителността в България е изпреварила имиджа на страната с повече от десетилетие. България е всичко друго, но не и образцова демокрация, обаче тя не е и посткомунистическият рай за мошениците от 1990-те години, когато мафиотските босове си разчистваха пътя чрез поръчкови убийства. Само дето образът на България като непрокопсаник край Черно море си остава твърде жилав“, коментира Михаел Мартенс.

По повод посещението на германския финансов министър Кристиан Линднер в България авторът отбелязва, че партията на Линднер би се радвала „Продължаваме промяната“ (ПП) да се присъедини към АЛДЕ в ЕС, доколкото българският финансов министър Асен Василев заема сходни политически позиции. Мартенс цитира и българския икономист Стефан Колев, който работи в Германия и е придружавал Линднер в София.

„С този разговор Борисов се опита да се представи за невинна жертва, но е твърде съмнително дали е успял да постигне този ефект. Щефен Зайберт, тогавашният правителствен говорител на Ангела Меркел бил разпратил това интервю с приблизителния коментар, че онези, които се интересуват от секс и кримки, би трябвало да го прочетат. Така поне разказва човек, който тогава работел в канцлерството. Колкото до самия Борисов, той меко казано едва ли може да бъде смятан за ново начало в България – нито пък за привърженик на нулевата толерантност по отношение на корупцията. Тъй че, ако успее да събори правителството на Петков и ако се стигне до нови избори, надеждата за бързо въвеждане на еврото в България на първо време може да бъде погребана“, коментира германският журналист.

Той припомня, че миналата година българите вече гласуваха три пъти, а ако сегашното правителство падне, за реформи по пътя към еврозоната няма да може и да се помисли. Мартенс отново цитира икономиста Стефан Колев, според когото в момента нито България, нито еврозоната са готови за българско членство. Колев по принцип подкрепя въвеждането на еврото в България, но смята, че трябва да се изчака подходящият момент.

„Още повече, че на фона на правителствената криза в София едва ли ще се стигне и до процедура срещу главния прокурор Иван Гешев, който има лошо реноме и според много хора в България представлява най-важното препятствие по пътя към една истинска съдебна реформа. „Гешев е абсолютна катастрофа, той блокира всякаква сериозна борба срещу корупцията“, казва Колев“, четем към края на обширната статия в германския вестник.

В швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ друг добър познавач на българската действителност също писа за напреженията около въвеждането на еврото в България. В началото на месеца Фолкер Пабст отбеляза, че скептицизмът по въпроса достига дори до високите правителствени кръгове.

„След бурните спорове относно позицията към войната в Украйна на България като страна, която членува в НАТО, но по традиция е приятелски настроена към Русия, коалицията се раздвои и по тази тема. (…) България е най-бедната страна в ЕС, тъй че разликата в жизненото равнище спрямо държавите от еврозоната е голяма“, пише авторът.

Към края на статията си той привежда и други аргументи срещу прибързаното присъединяване на България към еврото: „Да, страната има един от най-ниските дългове като процент, но бюджетният дефицит и инфлацията са над нормата и продължават да растат. По отношение на независимостта на институциите има още много да се върши, независимо от амбициозната програма за реформи на правителството.“