ИТН ще подкрепи актуализацията на бюджета на първо четене

„Има такъв народ“ (ИТН) ще подкрепи на първо четене актуализацията на държавния бюджет; „за“ са още „БСП за България“ и „Демократична България“ (ДБ).

Ако не подкрепяте тази актуализация, това означава, че не подкрепяте актуализацията на пенсиите, заяви Мартин Димитров от ДБ. Няма как да бъдат дадени новите пенсии без актуализацията на бюджета, посочи още той.

Ахмед Ахмедов от ДПС попита Асен Василев за заложено увеличение на средствата за МВР. Той посочи, че такива няма в актуализацията на бюджета и затова ДПС няма да я подкрепят на първо четене.

Владислав Панев, заместник-председател на ПГ „Демократична България“, коментира, че мерките, които се предвиждат с актуализацията на бюджета, са крачка в правилна посока. Той апелира всички колеги да подкрепят бюджета.

Каримански отбеляза, че в актуализацията на бюджета липсват каквито и да е дълбоки структурни промени, които да направят българската икономика по-конкурента и устойчива.

Петър Чобанов от ДПС отговори, че не е вярно, че няма проблем с дълга. По думите му проблем ще възникне с емитирането на дълга. "Проблем е, че ние не емитирахме дълг", посочи той.

Това стана ясно в хода на дебата на първо четене по предложената актуализация. От „Възраждане“, ГЕРБ-СДС и ДПС възразиха и заявиха, че няма да я подкрепят на първо четене.

С предложения законопроект не успяхте да отговорите на нито един от поетите ангажименти за социално-икономически просперитет, добави Ананиев. По думите му предложените мерки не водят до консолидация в обществото ни и са разделили дори самите коалиционни партньори. Няма как да подкрепим предлаганата актуализация на държавния бюджет за 2022 г., заяви Ананиев.

В своето изказване председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански заяви, че ИТН ще подкрепи актуализацията на бюджета на първо четене. Председателят на бюджетната комисия отчете, че няма почти никаква подоходна политика в тази актуализация и изрази надежда това да стане през октомври, когато се приема бюджетът за 2023 г.

Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС отбеляза, че обещаната актуализация на бюджета на растежа е очаквана с нетърпение и от бизнеса, и от гражданите. Разрушаването на 25 годишния консенсус – за водене на стабилна и предсказуема фискална политика – превърна настоящото правителство в заплаха за сигурността на страната, посочи той, цитиран от БТА.

Костадин Костадинов, председател на ПГ „Възраждане“, посочи, че актуализираният бюджет е "бюджет за спасяване на кожата" с мнима защита на хората и бизнеса поради високата инфлация, която той ще продължи да формира. Това е бюджет с високи социални разходи и завишени инвестиционни разходи, без покритие с конкретни инвестиционни проекти. По същество актуализацията на бюджета се налага поради водената грешна и бих казал престъпна политика на правителството, допълни Костадинов.

Очакванията за капиталовите разходи не се променят, което може да бъде както добър, така и лош сигнал. Добре може да е, ако се знае, че държавната администрация се движи по план от гледна точка на всички проекти, които са входирани и са започнали да се изпълняват в капиталовата програма. Зле е, ако правителството знае, че проектите не се движат по план и по този начин си създава буфер в бюджета, който може да си използва при рискови сценарии с цел пренасочване на средствата в края на годината към нуждаещи се сектори, както и запазване на балансовата стойност, залегнала в тази актуализация от минус 4,1 процент.

По думите му номиналното увеличение в приходната част ще дойде главно от помощи и дарения. Това е 20,5 процента, което отразява парите по линия на европейските средства за възстановяване след COVID пандемията. Преките данъци се очаква да се понижат с 1,5 процента спрямо предишните очаквания от март 2022 г., движени от много по-слаби приходи от данъка върху физически лица, посочи Каримански и определи това като странно поради очаквано възстановяване на трудовия пазар и ускореното увеличение на заплатите. Каримански отбеляза, че повишаването на различни осигурителни прагове по административен ред по-скоро е довело до повишаване на сивия сектор.

Пръв дебатът откри проф. Румен Гечев от „БСП за България“. Той направи съпоставка в параметрите на българския бюджет и параметрите на бюджетите на страните членки на ЕС и страните от еврозоната и отговори на атаките, че бюджетът поражда дефицит и е с по-голям дълг. Проф. Гечев посочи, че по отношение на преразпределението на БВП- в България то към момента е 43,5 процента, като отбеляза, че години наред страната ни поддържа преразпределение по-ниско от средното за Европа. Гечев отбеляза, че заложената инфлация от 11,9 на сто е в рамките на средните нива за държавите членки на ЕС. По думите му инфлацията в Естония в края на май е 20%, Латвия – 16,9 %, Румъния – 14,5%, Гърция – 11, 3%, в Германия над 9 % процента. Проф. Гечев заяви, че бюджетният дефицит на България е заложен на 4,1 % от БВП и един от най-ниските в страните от ЕС. Според него няма проблеми нито с дълга, нито с бюджетния дефицит.

Реалният БВП ще се увеличи с 2,9 на сто през 2022 г., а не с 4,8 процента, както беше залегнало в сегашния бюджет. Финансовото министерство продължава да разчита на по-висок растеж от това, което е предвидено от Европейската комисия, констатира Каримански. Очакванията за преките чуждестранни инвестиции са намалени на 2,4% от БВП. Най-вероятно това се дължи на войната в Украйна, въпреки че България може да се възползва от ситуацията и да привлече работна сила и фирми, искащи да се развиват у нас и в ЕС, отбеляза Каримански.