Слави Трифонов: болестен нарцисизъм или просто лудост?

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

И Трифонов скоро ще разбере това

"Македонското кроше"

Кои гласуваха за ИТН

Послепис

Сценографията си я бива

Сценографията си я бива: тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава на Слави Трифонов. Гримасите му говорят за мирова скръб или зъбобол. Лудост или ефект от заболяване? Докога ще ни играят тоя номер? "Дойче веле" публикува коментар на проф. Ивайло Дичев.

Г-н Трифонов ни поставя пред дилемата, която от месеци имаме с Путин. Дали следва някакъв рационален план? Или просто сме свидетели на лудост, ефект от някакво заболяване? В известен смисъл дори най-злодейският сценарий изглежда по-успокояващ, защото поне ще разберем какво става – иска да завладее Донбас, ох, добре, избегнахме Третата световна война…

И ето, че съспенсът се засилва. Погледнете го откъм сценографията. Тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава. Докато в кадъра влизаше диванчето, все още имахме усещане за някаква битова нормалност – спусналата се тъмнина сега обвива Фейсбук-бункера в тайнственост. Гримасите, които съпровождат изявлението, говорят или за дълбока мирова скръб, или за зъбобол (признавам, че Путин го докарва по-дружелюбен!). Усещането за метафизика се засилва от безапелационния потоп, изпращан на българската държава. В същия ден физическото му превъплъщение в реалния свят - Тошко - обръсна главата си в знак на протест срещу вероломните партньори. И понеже е за втори път, не се затрудняваме да разгадаем символиката: раздяла – траур - политическо прераждане.

И понеже бюджетните познания на един шоумен по-трудно убеждават, той реши отново да заложи на сигурно: подготвяло се национално предателство за Македония. Нещо дочули, нещо заподозрели и хайде, партията ляга на барикадата. Не знам колко пъти нашата публика ще позволи да ѝ играят тоя номер – за каквито и длъжности, пари или караници да иде реч, македонското кроше е готово – публиката се олюлява патриотически и забравя за какво се е възмущавала.

Истанбулската конвенция игра тая роля известно време, какво ще измислят по-нататък не знам - тия теми се изтъркват, колкото и да е кретенизирана нашата публика от безотговорните медии. Надявам се, че чашата взе да прелива и нашият съгражданин ще разбере, че с това вето го гъбаркат. Че то е вредно за националния ни интерес, защото не е ясно какво точно искаме от Северна Македония и затова нищо няма да постигнем, освен дето безплодни политици ще ни баламосват патриотически. Колко по-добре щеше да е г-н Трифонов да беше изпял едно „Облаче ле бяло“!

Колкото повече партии влизат в парламента, толкова повече ще стават необходимите компромиси. Ако искате морална чистота – сменяйте модела, така че първият спечелил да може да управлява, без да се съобразява с нищо. И една молба към медиите – не се мъчете да вадите на бял свят всичките тайни на политиците - прозрачно и политическо не са непременно синоними.

Миналата година възторгът (постовете с по три удивителни, гифовете с ръкопляскания…) идваше от това, че техният Слави е наказал политиците, че им е дал да се разберат. След заявката за ликвидиране на коалицията, пак има доволни, защото макар и късно лидерът им се е осъзнал и е направил това, което трябва (а именно наказал е политиците, дал им е да се разберат). Истината е, че този път рязко е нараснало разочарованието: „Всички сте един дол дренки! Да ви няма!“ „Същият помияр си и ти като тях“ „На всички ни се искаше да сте нашият Зеленски, но уви не слязохте на фронтовата линия“, „Партии-мартии пълен въздух“. Но аз поне не видях и един коментар, който да критикуваше политики – например „не направихте съдебна реформа“ или пък „свалете ДДС не само на хляба, но и на сиренето“.

Откак му отказали назначението на Каримански г-н Трифонов вече не вдигал телефона на партньорите си, за интервюта не смеем и да мечтаем. Почваме да търсим трескаво други обяснения – някакви криминални зависимости от миналото, невърнати борчове, болестен нарцисизъм? Вярно, че в жанра на трилърите има и обяснения с любов и ревност, но към този персонаж май не подхождат.

Протестен електорат - това са хора, които НЕ очакват избраникът им да управлява. Всъщност основното разочарование на тези хора е, че с тяхна помощ Трифонов все пак се е домогнал до властта. Затова оттеглянето на ИТН им дава тъкмо това, което искат: провал на партията, политиката, държавата. Провал, който се превръща в отмъщение за собствените им житейски неуспехи.

Струва ми се, че още при двата провалени предни парламента беше ясно, че на ИТН не може да се разчита: да изваждаш публично политически разговори, за да уязвиш партньорите си – това е отрицание на самата същност на тази трудна професия, каквато е политиката и която те просто не искат да практикуват (и това - отвъд евентуалните кукловоди, нарцисизма, неопитността).

Субкултурният момент на тази партия подсилват оригинални ходове от репертоара на трилърите. Г-н Балабанов например неочаквано за водещата изважда лист, на който Кирил Петков е надраскал сатанински план за предателство спрямо сакралното вето. Призовава за графологична експертиза. Тошко пък по някакъв повод предлага да се подложи на детектор на лъжата, което обещава живописни кадри. Иначе безличната министърка на външните работи се включва в сюжета, насочвайки потерята към едни паметни бележки от тайни разговори на нашите хора с чужди дипломати, на които тя лично не била присъствала, но пък имали гриф „строго секретно“. Как да не чакаш следващата серия?