Османи: Външно ще следи за език на омразата, с България дефинираме формата, а не съдържанието

Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буар Османи очаква утре да се види с Теодора Генчовска и отказа да коментира днешните изявления на българския премиер Кирил Петков, както и случващото се в България.

„Ако има нов министър, за година и половина той ще е четвъртият външен министър, с когото ще разговарям. Това утежнява ситуацията, но не мисля, че това е краят. Днес говорих с нашите приятели от Франция, трябва да използваме времето. Ще преговаряме с този, когото правителството на България определи. Последните разговори през уикенда с Генчовска бяха конструктивни и ако се срещнем пак ще продължим от там, до където сме стигнали. Не дефинираме съдържанието, а формата на решението. Опитваме се да бъдем прецизни. Има един параграф за институция, която ще следи за езика на омразата, настоях да дефинираме коя ще е тази институция и решихме, че това ще са МВнР, за да не оставим никакво място за интерпретации.”, каза Османи в интервю за македонската телевизия Канал 5.

„Няма съмнение, че трябва да се направи, но по отношение на стъпките смятаме, че трябва да е обратното - преговорната рамка трябва да бъде в пакет с първата междуправителствена конференция и тогава да започнем с промените в Конституцията. Дадохме нашето виждане как да се случи и се разбрахме всеки да направи консултации, преди да продължим.”, каза Османи, който уточни, че българската делегация още е била в Скопие, когато той е разказал на премиера и президента за постигнатото в преговорите.

„Правата на човека така или иначе влизат в глава 23 и тук няма нищо спорно, но историческата комисия е част от двустранните проблеми”, посочи Османи, според когото е неприемливо въобще исканията на България да бъдат включени в преговорната рамка и това е позиция и на Република Северна Македония и на европейските държави.

Османи поясни, че работата на съвместната историческа комисия е била обсъждана само доколкото се е говорило за формата на работата й – броят на срещите на историците и календар за тях. Според него работата на комисията в голяма степен зависи от общата политическа атмосфера, но е неприемливо историческите искания да влязат в преговорната рамка.