Градушки и застраховки бият по земеделците

Каква градушка трябва да удари по застрахователите, та да не прецакват година след година българските производители на селскостопански храни? Този прост въпрос чака от над три десетилетия своя отговор без резултат.

Ако ви се струва, че това обяснение е тъповато, прави сте.

Ако подозирате, че по-приемливи обезщетения застрахователите плащат само на производители, с които имат по-близки отношения и тук сработва шуробаджанашкият принцип, пак сте прави.

Иде продоволствена криза, за която предупреждават световните умове. А това с думи прости означава – иде страшен глад. Нима няма да е позорно България, която е изхранвала съюзниците си по време на ВСВ, днес да бъде доведена до глад!?

На въпрос на земеделците защо градоносните облаци не се обработват с противоградни ракети, им бе отговорено, че заради военната обстановка и прелитащите други самолети, не можели да нарушават трафика с ракетите срещу градушките.

Насред трагедията преди дни се появиха многознайковци, които веднага с готовност хвърлиха вината върху самите производители, че не се били застраховали и затова нямало да бъдат възмездени.

Не искам да си мисля, че властниците у нас организирано и целенасочено водят селското ни стопанство към унищожение.

Потърсих мнението на специалист, който от близо 30 години се занимава с производството на зърнено- житни култури в големи мащаби в Шуменско.

Правилният въпрос в тази ситуация, според мен е: защо повечето от земеделците, които са хора здраво ходещи по земята, упорстват и не желаят да застраховат труда си?

Преди дни за пореден път ледените късове съсипаха реколтата в 9 района в страната, а юни по принцип е месецът с най-много такива природни бедствия.

Тези хора, които сами избираме и пращаме във властта нима не виждат и не разбират, че земеделските производители и животновъдите у нас все повече оредяват!

Ето какво обясни Веско Божанов: „Преди 8 години се отказах да застраховам продукцията. Градушка с размерите на мъжки юмрук унищожи 1500 дка пшеница, не остана и едно стръкче. Пратиха ми застраховател от София, който взе да мери по негов си начин, но не разпозна пшеницата от плевелите, които тук-там бяха оцелели. Тогава плащах застраховка от 30 лв. на дка. Не очаквах да ми възмездят разходите на сто процента, ама поне 1/5, нещо такова. Но чак след два месеца получих писмо, че могат да ми възстановят по 3 лв. на дка. Аз им плащах години наред по десетки хиляди левове за застраховане, а те ми замазват очите с 4 500 лв.! После ледените късове ми унищожиха 500 дка рапица и ме накараха да засея с пролетна култура, че нямало нищо да ми платят. В този случай двойно се прецаках и безкрайно се огорчих. Тогава сложих край на застраховките. Такова е положението и при много други колеги”.

За ръководителите и безбройните чиновници в Министерството на земеделието и многото му подопечни агенции, комисии и комитети, които хрантутим с народни пари, тези дертове на производителите на нашата храна не са никаква тайна. Ама и те си кютат кротко на хранилката и хич не им дреме за друго, освен за заплатата.

Когато природното бедствие похаби хиляди декари зърнени или пловодо-овощни и зеленчукови култури, дискусията за ощетените родни производители отново и отново се подхваща. Тези разговори обаче не водят до нищо конструктивно и проблемите на хората, работещи на полето и в градините продължават.

Надявам се, че от този разказ стана ясно, защо производителите отказват да се застраховат. Но продължава да не е ясно защо управление след управление на земеделието, не решават този казус с промени в договорите и други способи. Ако пък са толкова некадърни, че не могат да решат дертовете на хората, то нека се обърнат към агроексперти и консултанти като Красимир Кумчев например, който има идеи по въпроса, вместо високомерно да му тръшват врата.