Тая култура, като цяло, ще я правим ли нещо или ни е през бахура за нея?

… после имаме едни музиканти, които обичат нещата да им се случват и много мразят примерно липсата на талант да им разваля плановете.

… тогава трябва мнозина звезди и полу-звезди да осмислят факта, че ще им се наложи да си намерят истинска работа. Или да се върнат в родното земеделие.

… ще я правим ли нещо тая култура или ни е просто излишен лукс за връзкари, натегачи и за лапачи на фондове?
______________________

P.S.

Разбира се, много помагаше да познаваш който трябва и/или да си наш човек. Абе направо си беше решаващо, няма какво да се лъжем.

А музикантът, който споменах, беше добре сложен и в двете медии. Животът му на звезда беше подсигурен.

Всички те се борят с мастодонта – чалгата – и им се ще да имат нейните печалби и фенове. Това е изцяло друга, самостоятелна тема и не ми се подхваща сега.

Едно време, за да „станеш“ музикант, трябваше няколко комисии да кажат, че ставаш и че си станал. Иначе никакъв музикант не си.

Значи Pink Floyd директно отпадат. Никакви музиканти не са. За Black Sabbath да не говорим, а Led Zeppelin да се гръмнат. Никой от тях не може да се сравни с Лили Иванова.

Можем и за киното и театъра да си поговорим и за това как „слепи“ обучават „слепи“ там и продуктът е винаги смешен, дори и да е драма.

Само че времето мина и вече позастаря. Сега продават дисковете му на касата на разни магазини за козметика. Не е готино.

Та и те са много възбудени по темата с квотите за БГ музика.

Та, разбирам, че и те са много възпалени по темата.

А за текстовете им да не отварям дума, че там съвсем… не само не се класират, ами направо от комисията ги дават на кварталния.

Ако вземе, че стане чудото и се размърдат нещата в културата и започнат да се случват както трябва – както в страните, които вече са открили топлата вода и колелото…

Едно време по ресторантите имаше и квота за българска, сръбска и друга музика. Тия работи се следяха внимателно (не на всякъде, но все пак…) и не се допускаше диверсия на вредно музикално влияние.

Поради тази причина (измежду други, да) до ден днешен не мога да понасям риалити формати с комисии/журита, които казват: „да“ и „не“ на кандидати да стават известни музиканти и певци. Като ги видя и ми тръгват киселини.

После…

Та, борят се те с чалгата и за място под слънцето и тогава удобно им се явява спасителното предложение за квоти по радиото.

Та, нищо изненадващо тук, че про-социалистическите носталгици, про-путинисти, про-кремълци, защитници на всичко, снесено и измътено от любимата им Мацква, в парламента са се възпалили по темата за квоти за БГ музика.

Въобще: да седнем и да помислим тая култура, като цяло, ще я правим ли нещо или ни е през бахура за нея и каквато я имаме – лоша, добра – такава ще я тикаме насила в гърлото на драгия слушател/зрител/читател. Ще я развиваме ли или ще си го караме на чалга и естрада, смешници с жалки бийтове и жалки текстове, на писачи на тонове думи, които само цапат средата на читателите, ще правим ли кино като за учебник… в графата: „никога не правете така“. Въобще…

По същата тема можем да си поговорим и за българската литература, която издателите, говорейки как им липсва, правят всичко възможно да им залипсва още повече, а масата „български писатели“ са се превърнали в нарицателно за некадърни връзкари, а фонд за превод на английски все така няма…

После сяда на друга комисия, която да му оцени музиката. Сега, тя не може да е много предизвикателна, да напомня много-много на западната музика, не може да има вредно влияние. И още нещо… сяда значи композиторът Х (сърбят ме ръцете да напиша тук едно истинско име, ама като знам какви са докачливи мъжки бабички… не си струва разправията после), запретва ръкави и започва да свири песента на пиано. Ако не става да се издрънка на пианото, не става и за радиото.

Сяда кандидат музикантът пред едната комисия и се поти – дали ще го одобрят. А тя – комисията – чете текстовете му, дали ги е писал сам или някой друг, няма значение, важното е дали минават високоинтелектуалната цедка на другарите. Четат, въздишат, гледат. И сега – ако си наш човек – ще ударят едно рамо, ама ако ти е много крив текстът и нагазва не където трябва, прави лоши намеци, вреди на социалистическата витрина на светлото бъдеще, ще те пратят да се поправиш и да се върнеш. Ако си обикновен „никой“, директно те разкарват и се връщаш в дупката, от която си изпълзял.

За да не ни се налага насила да ги слушаме, да вземем да пресеем малко плявата и да дадем шанс на можещите. Това ще стане с финансиране на часове в студио за талантливи творци, които не могат да си го позволят. Ще стане с безплатни или евтини уроци за деца, за да се разбере кой е талантлив още ранна възраст. Да се направят фондове за финансиране на групи – млади, стари, няма значение – „добри“ е ключовата дума.

Има и едни други – дето от 30-40 години една нова песен нямат, но си държат на това, че те са лицето на българската естрада (думичка, която сама по себе си извиква мозъчно хълцане) и всички сме им длъжни с нещо – да ги храним, да ги харесваме, да ги величаем.

Имах едно време, преди много, много години, един съученик, който роди невероятната философия (плод на много мислене и премисляне), че на жените трябва да им бъде наложено задължително да „пускат“, ако си поискаш. Хормони, какво да се прави… Искаше го под формата на закон. Ние се смеехме, но той далеч не се шегуваше (сигурно ще ви е интересно да разберете, че днес той е адвокат… както и да е).

Имаше и едно списание, което играеше същата роля. Много музиканти си плащаха, за да бъдат на корицата, както и много си плащаха, за да ги въртят по онази телевизия. Аз лично много я харесвах въпросната телевизия, много хубави спомени имам, но не съм се занимавал с музика – тогава сигурно щях да я мразя.

През деветдесетте имаше (още го има) един изпълнител, син на едни артистични хора, който стана известен още като дете. Имаше и един бивш комедиант-шоумен от едно студентско предаване, който пък си направи телевизия. Вторият имаше почти пълен монопол над това кой ще става известен и кой – не. Той играеше ролята на „комисиите“, само че срещу пари и услуги и най-вече за „наши хора“. За там и „хората“ там на колко истории се наслушах, косата ми се изправи в какво неведение съм живял и как са се случвали нещата.