Социалният министър Георги Гьоков заяви, че промените в пенсиите щели да бъдат „по-справедливи“…
Да видим.
Никой не приема довода, че може пък наистина да си работил за тая заплата/пенсия.
Но си е подигравка хората, работещи най-тежките, отговорни и опасни професии да не могат да си получат пълния размер на пенсията, заради тавана досега, а сега да им казват, че увеличението ще е за другите.
Това е „справедливо“.
Точно както беше едно време справедливо и на най-голямото леке да му бъде намерена работа и дадена заплата, да се толерира мързелът му; и накрая изкараното от някой, който наистина е работил, да се преразпредели между двамата.
И така – нито единият, нито другият имат стимул да работят. Мързелът и некадърността се награждават с пари, изкарани от другиго, а тежката работа пък не се поощрява, така че все по-малко хора имат желание да я вършат.
1. аз—мързелът—защо да се напъвам… и така си ми капе в джобчето, има за хапване, за пийване, идеално;
2. аз—трудещият се—защо да се напъвам… от години се напъвам и изкараното от мен не мога да го видя даже, взимат ми го и го „преразпределят справедливо“ на оня сопол мързелив!
Резултат?
Море от посредственост, производство – брак.
Ето затова не понасям популистите – защото са некадърни да създават друго освен вятър в свирката и вредят повече, отколкото ако на тяхно място просто слагахме по един фикус.
„Ако бяхме приложили първоначалния вариант – 21,6% увеличение на всички пенсии, щяха да се задълбочат разликите между по-старите пенсии, по-малките и по-големите, защото увеличаването на минимална пенсия от 370 лева с 20% и увеличаване на максимална пенсия от 1500 лева е много различно. А сега така е по-справедливо, а парите, които ще отидат за пенсионерите, са същите – не сме спестявали нищо“.
Докато го чета това някак си не мога да се отърся от мисълта: защо, по дяволите, трябва гражданинът Х да се труди и грижи работодателят му и той да са изрядни и да плащат пълен размер на бюджета, след като е „справедливо“ тия с по-големите пенсии да прескочат увеличението за сметка на онези с по-малките?
Аз знам отговора на въпроса „защо?“ това се случва. Защото е по-лесно да си популист в среда, която е нагласена за такава игра. От години на българина му е ясно, че ако имаш пари, значи си ги крал и си тарикат. Половината ти се възхищават, другата половина – не, но едно е сигурно: всички 100% те мразят.
Например 43 години да си работил от тъмно до тъмно в операционната и да си спасявал животи. А през това време някоя леля да е люпила семки, пушила през 5 минути и бичила лафче с колежките, докато табелата „затворено“ е висяла над гишето им. Накрая ти взимаш „голяма“ пенсия, а лелята и колежките ѝ – не. Обаче е „справедливо“ техните пенсии да се увеличат, а твоята… не съвсем. Защото не е „справедливо“ ти – трудилият се – да получиш, а другарките със семките и цигарките да не получат.
Дори не ми се отваря дума за факта, че продължава да има таван на пенсиите и хората, които са си ги изкарали тия пари, сега „справедливо“ ги подаряват всеки месец на някой, който или е работил колкото да не заспи, или е крил осигуровки. Е, хубаво е, че ПОНЕ това се сетиха да размърдат и променят. Поне такова е обещанието на социалното министерство от юли.
)