"В момента от анонсираните мерки не виждаме нито една мярка като ръст на минималната заплата или като компенсация на хората в публичния сектор. Припомням, че в частния сектор средната заплата нарасна с 11% - публичната с нито едно левче.", заяви Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ
Антикризисните мерки, предложени от правителството, ще бъдат обсъдени утре на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Гьоков посочи, че не се предвижда увеличаване на коефициента за тежестта на една осигурителна година.
Дали исканията на синдикатите ще бъдат чути от правителството и доколко мерките на управляващите ще срещнат подкрепа от бизнеса, ще стане ясно утре, когато заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество.
Друга критика на КНСБ е, че мерките не са ориентирани директно към хората.
От КНСБ заявиха, че мерките са недостатъчни и че чрез тях няма реално повишение на покупателната способност. От синдиката поискаха правителството да приеме ясна политика по доходите.
Социалният министър обясни, че въпреки желанието му още от 1 юли да се увеличи минималната работна заплата, коалиционните партньори и финансовото министерство имат резерви.
Социалният министър посочи, че разходите за пенсии ще нараснат с около 1,6 млрд. лв. и обясни защо добавката от 60 лв. влиза в общата сума, заедно с осъвременяването, въпреки че се нарушават осигурителните принципи.
Според КНСБ на фона на 64 млрд. лв разходна част в бюджета е несериозно кабинетът да задели едва 2 млрд. за антикризисни мерки.
"Има голяма справедливост в това, което ще направим сега, но отново ще бъдат нарушавани осигурителните принципи. Защото тия 60 лв., които някой някога реши да ги сложи към пенсиите първоначално като 50 лв. ковид добавка, след това, ако си спомняте - 120лв, след това 60 лв., след това добавки на добавките - те няма как по друг начин, спазвайки осигурителните принципи, да ги вкарваме в пенсията. А очакването на българското общество, на българските пенсионери, е те да влязат като част от пенсията". - каза Георги Гьоков.
"От това, което виждаме като антикризсни мерки, категорично е недостатъчно, тъй като голяма част от тях в мнозинството си не касаят съществена подкрепа за хората, за работещите, за домакинствата, ако щете дори за пенсионерите - тъй като, ако извадим тези 60 лв., които до момента получаваха, така или иначе, новото при тях е едни 10%, които не са повече от 30 до 40 лв. върху минималната пенсия, ако се замислите". - изчислява Любослав Костов.
"Препоръката на Международната организация на труда е коефициентът на тежест да бъде увеличен до 1,5, в момента е 1,35. Няма да бъде направено това, защото говорим за дефицити на ДОИ. Ако направим това действие, парите, необходими за това, ще надхвърлят тия милиард и 600 млн., които са необходими и дефицитът ще стане огромен." - изтъкна социалният министър.
По този повод главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви пред БНТ, че пакетът от антикризисни мерки е недостатъчен, закъснял и без ясна политика по доходите. Междувременно социалният министър Героги Гьоков увери, че минималната работна заплата ще се увеличи с 50% спрямо средната работна заплата, но през януари догодина.
"Ние не искаме дори да има реална конвергенция в момента. Искаме просто тези хора да могат да купят същите стоки и услуги, които са могли да купят миналата година по същото време. Искаме някаква компенсация за този висок ръст на инфлацията.", посочва Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
"Те смятат, че ще бъде прецедент да се увеличава 2 пъти в една година минималната работна заплата, което поставя пред затруднение работодателите, защото няма предвидимост, прогнозируемост и т.н., но от 1 януари 2023 г. със сигурност ще има нова минималната работна заплата." - увери министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков.
Част от мерките на правителството предвиждат нулево ДДС на хляба, осъвременяване на пенсиите с 20%, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца, компенсация заради скъпите горива, облагане на свръхпечалбите на производителите на ток, за да се компенсират битовите потребители, увеличение на ваучерите за работещите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)