КОВИД, война и глад носят широк спектър от рискове за Европа

„Европейската икономика е в по-голяма степен обременена от санкциите, отколкото американската“, смята Елвир Фабри, старша изследователка в Института „Жак Делор“, анализираща ЕС в контекста на глобализацията.

„Западните санкции срещу Русия натежават основно върху Европейския съюз, работят в полза на Китай и не костват нищо на САЩ“, обобщава дипломатът Жан дьо Глиниасти в майския брой на изданието „Ревю дефанс насионал“.

Индустрия под заплаха

Миграционна криза?

Политическата цена на инфлацията

Разцепление?

А в по-дългосрочен план войната „се отразява върху разпадането на структурните връзки между САЩ и Китай“, изтъква тя.

А средствата ще бъдат още по-ограничени, като се има предвид, че полето за финансови маневри в сектора може да се свие с оглед натиска за вдигане на заплатите за париране на инфлацията.

В крайна сметка „в контекста на силна инфлация тези спазми може да структурират европейския политически пейзаж“, предупреждава Елвир Фабри.

В краткосрочен план „са възможни опасения, че Си Цзинпин ще задълбае върху своята стратегия за „нулев КОВИД“, внасяща смут в потоците на световната търговия“, смята Елвир Фабри.

В случай на масиран приток от мигранти „ще има предвидими разногласия“ между европейски страни, както през 2015 г. по повод бежанците от Сирия, предупреждава Агат Дьомаре.

В този разцепващ се свят „Европа е джудже, застанало между Китай, от една страна, и САЩ – от друга“, отсича Агат Дьомаре.

Колкото до изхранването например, „най-лошото предстои“, прогнозира в публикуван вчера анализ кредитният застраховател „Алианц трейд“. Очаква се бюджетът за храна в Европейския съюз да нарасне средно с 243 евро на човек годишно.

Континентът ще трябва да инвестира твърде големи средства, за да излезе без загуби от играта в опит да запази някакъв вид автономия.

Някои източни държави например „решително поставят под съмнение водещата позиция на Франция и Германия, която ще се запази дълго след войната и има риск трайно да разцепи ЕС“, казва той.

Предлагаме неизчерпателен списък на рисковите фактори.

Продоволствената криза „предизвиква е огромна загриженост у европейците, тъй като може да доведе до разселване на големи маси хора“, отбелязва Елвир Фабри.

Редица обеднели народи в Европа може да се насочат към радикални политически решения, особено ако правителствата въведат политики за строга икономия, за да тръгнат отново нагоре бюджетните им траектории, страдащи от години от КОВИД и войната.

Силната инфлация, върховите цени на горивата, продължаващото поскъпване на храната подлагат на натиск населението на европейските страни.

Така че европейците може да стигнат до разделение по въпроса за миграцията, но върху тях действат вече и други разцепващи ги фактори, които засягат по-специално позициите им спрямо Русия.

„В близките месеци ударната вълна от украинската криза ще бъде усетена в Африка“ - в изхранването, предсказва Жан-Марк Баланси, френски анализатор на геополитиката, водещ блога „Несигурни хоризонти“.

Пандемията, войната в Украйна и очертаващата се продоволствена криза означават за Европа трайни заплахи от напрежение и политически трусове, отслабване на промишлеността, миграционна вълна – толкова много предизвикателства и за нейните лидери.

Алън припомня, че мерките за икономия след кризата от 2008 г. „ускориха експанзията на т. нар. антисистемни партии като „Сириза“ (Гърция), „Пет звезди“ и „Лига“ (Италия), „Подемос“ (Испания), които създадоха трудности на традиционните партии“.

Във въздухоплаването „Еърбъс“ купува половината необходим титан от руския доставчик „ВСМПО-АВИСМА“ (който продължава доставките), но търси и други възможности за снабдяване. „Боинг“ пък купува в Русия само една трета от своя титан и на 7 март обяви, че е спрял покупките от „ВСМПО“.

При това „темата ще бъде превърната от някои движения в политически инструмент“, с неясни последици, разсъждава Лорънс Алън. „Както в Испания, където виждаме една много крехка коалиция“ на власт, а през 2023 г. предстоят и общи избори, додава той.

Това проличава добре и във Франция, „където трите големи политически сили вече са центърът, крайната левица и крайната десница“, а последните две се фокусират върху проблема с покупателната способност, отбелязва Агат Дьомаре, директорка по прогнозите в изследователския център на „Икономист“ - „Икономист интелиджънс юнит“.