"Аз с проценти не мога да се ангажирам, звучи ми задължаващо към зрителите и слушателите. Хубаво е да има повече българска музика, разбира се. Изпълнителите за това се борим - мястото ни е на сцената. Но нека все пак да не звучи така задължаващо и да се ангажираме с някакви проценти", каза Кинче Вълчева.
Темата за квотите на българката музика влезе в дневния ред на народните представители в mарламента през седмицата, като според някои, в новия законопроект, процентът българска музика, която слушаме,трябва да се увеличи.
Кинче Вълчева и Петко Кръстев са творци от Юогзападна България. Тя - фолклорен изпълнител, той - композитор.
По думите ѝ към момента процентът за българска музика не достатъчен, особено за фолклора.
Той допълни, че това би било добре да се разработи от ръководителите на обществените медии и изрази мнение, че в БНР и БНТ работят добри специалисти, които имат отношение към българската музика и предлагат добра селекция от нея.
Като човек, който се занимава с творческа интерпретация на фолклорна музика, аз приветствам всякакъв тип идеи, които да я показват на хората и да я популяризират. Не съм убеден обаче, че това трябва да преминава през някакъв императив, който да налага, да определя и да казва", коментира Петьо Кръстев - композитор на фолклорна, поп и джаз музика
Популяризирането на българската музика в обществените медии е сред основните искания на много български творци и изпълнители. На заседание на комисията по култура и медии в парламента част от тях поискаха поне 50% от песните които се пускат по БНР и БНТ да са на български изпълнители, подобно на държави като Германия, Гърция и Франция.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)