Какво иска Турция от Вашингтон, за да вдигне ветото над Финландия и Швеция

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Става въпрос, че тогава турското правителство, дошло с военен преврат /президент генерал Кенан Еврен и премиер адмирал Бюлент Юлюсю/ се съгласи Гърция да се завърне във военната организация НАТО при същите условия на присъствие в Егейско море.

„Златна възможност се появява пред Турция, в момента в който Финландия и Швеция се опитват да се присъединят в НАТО“. Това е заглавието на коментарна статия на един от традиционните колумнисти - Сюлейман Сейфи Огюн в партийния вестник на управляващата в Турция ПСР "Йени шафак". В своята аналитична статия той акцентира върху следния момент: „Ердоган открито заяви, че грешката, допусната от покорни превратаджийски генерали, подписали набързо плана на Роджърс, никога повече няма да се повтори. Те /САЩ-бел.авт./ ще дойдат да почукат на вратата на Турция. Сега е време да ги накараме да плащат за схемите, замислени срещу Турция.“

в знак на протест срещу турската инвазия в Северен Кипър. Това става под давлението на тогавашния командващ силите на НАТО в Европа, американския генерал Бърнар Роджърс. Турция се чувства излъгана и досега, тъй като е дала възможността на Гърция да се завърне пълноправно в Егейско море и да получи тактическо преимущество там, след като го е загубила през 1974 г.

Срещата на турския министър на външните работи Мевлюд Чавушоглу с финланския и шведския си колеги Пека Хаависто и Ан Линд подсказва, че адресатът на турските искания са САЩ, а не толкова двете скандинавски страни. От Хелзинки, и най-вече от Стокхолм, Анкара иска да намали интензитета на връзките си с прокюрдските сирийски части за народна защита, които са ядрото на Сирийските демократични сили /СДС/, контролиращи североизточната част на арабската страна. На обвиненията, че двете страни са се превърнали в „къщи за гости на терористи от ПКК“, шведската дипломатка заявява, че нейната страна официално е приела позицията на ЕС, че въпросната кюрдската формация представлява терористичен субект. В същото време тя отговаря, че контактите със сирийския субект СДС са тъждествени с тази на другите страни-членки на НАТО.

Мевлюд Чавушоглу пояснява, че не става въпрос за „заплаха, изнудване или пазарлък“, а за желание да се превъзмогне „недоверието“ вътре във военната организация. В допълнение от името на турския президент, неговият главен съветник Ибрахим Калин, заяви: „Ние не затваряме вратата. Но ние повдигаме този въпрос главно от гледна точка на националната сигурност на Турция."

Ключ към разбирането на турската позиция е изказването на турския външен министър, че „не може да се налагат рестрикции на съюзници вътре в самия НАТО“, призовавайки да се вдигнат всякакви наложени търговски санкции на Турция. Подобно изказване е ясната претенция към САЩ за анулиране на забраната за продажба на Ф-35, наложена на Анкара, вследствие на покупката й на руската ПВО С-400.

Вашингтон реши, че ще има териториални изключения и строгият закон няма да се прилага за провинциите Алеппо, Дейрезор и Хасаке. Става въпрос за териториите, които се контролират от прокюрдските СДС. Кюрдската автономия веднага обяви свои собствени инвестиционни планове. Анкара се обяви категорично против и това стана буквално часове след декларацията на американското министерство на финансите, отговарящо за санкциите. Турските власти заявиха, че искат изключение и за териториите, които се администрират директно от тях. Става въпрос за 13 общини, най-големите от които са Джараблус, Изаз, ал Баб, Рас ал айн и Тел абияд, подчертавайки че в техните планове не влиза провинция Идлиб, тъй като тя е „гнездо на тероризъм“.

Подобно искане се свързва с плановете на турското правителство за „доброволно“ заселване на един милион сирийски бежанци в Северна Сирия. Темата е силно преекспонирана от турската опозиция с оглед на предстоящите след година президентски и парламентарни избори. На 3 май турският президент официално заяви подобни намеренията на своето правителство, при откриването на поредните построени жилища в Идлиб. Той отбеляза, че от 2016 г. в родината си са се завърнали около един милион сирийци. Ердоган обяви завършването на 57 306 жилища в Северна Сирия като част от един по-амбициозен проект в Северна Сирия. Според неговия вътрешен министър Сюлейман Сьойлу целта е в Идлиб да бъдат построени 100 000 жилища, а в цяла Северна Сирия – 250 000. Площта на жилищата е съответно 40,60 или 80 кв. м.

Ако погледнем в ретроспекция, ще видим, че турските власти искат за възродят свои планове за Сирия от 2016 г. Тогава турското военно министерство осъществи първата от трите военни операции /Ефратски щит/, реализирани на сирийска територия. В онзи момент Анкара обяви, че иска да създаде „зони за сигурност“, в които да построи жилища за милион и половина сирийски бежанци. Сумите, които бяха оповестени, че ще са необходими за целта, бяха около 10 млрд. долара. Погледът беше насочен към Брюксел, който одобри сделка с Анкара за недопускането на сирийците на европейска територия. ЕК обаче не предвиждаше с европейски пари /общо 6 млрд. евро/ да се строят жилища за бежанците в северната част на страната.

Сега моментът е различен. Преди седмица донорска конференция за Сирия в Брюксел събра 6,7 млрд. евро помощи. По-голямата част от тях ще бъдат насочени към страни като Турция, Ливан, Йордания, Египет и Ирак, които се счита, че са дали убежище на огромната част от сирийците, бягащи от Башар Асад. Според бившия лидер на Сирийския тюркменски съюз Самир Хафез амбициите на турското правителство са толкова големи в това отношение, че то е установило връзки и активно работи дори с правителството в Дамаск. Идеята е да се упражни натиск така, че то да приеме сирийци, дори в териториите, които са под негов контрол. До този момент подобен акт е безпрецедентен, тъй като Анкара не е променила позицията си да свали управляващата в съседната страна партия Баас.

С други думи, преговорите на Анкара със САЩ и двете страни-кандидатки за НАТО са мотивирани от проекти, които далеч нахвърлят „заздравяването на североизточния фланг на организацията“. Турция смята, че сега е моментът да разреши някои свои „изостанали“ регионални проблеми, а президентът Ердоган – през 2023 г. да излезе с едни гърди пред своя опонент от опозицията в надпреварата за президентския пост.