Зам. генералният секретар на ОИСР: България трябва сама да решава за еврото

"Разбирам тезите и на двете страни на дебата, виждам и в исторически план, виждам някои от потенциалните негативи. Връщайки се към кризата в Гърция преди няколко години – много хора тогава казаха, че бяха отнети естествените процеси на адаптиране по отношение заплати и други фактори. Но това трябва да реши правителството в обща, открита дискусия. Това бих казал. Хората да имат възможност да допринесат към процеса и гражданското общество, правителството и бизнесите да седнат заедно, да общуват помежду си и заедно да вземат решение", добави той.

Той е американски икономист. През 2016 г. работи като частен консултант и съветник по икономическата политика в предизборната кампания на Доналд Тръмп. Роден е в Ню Йорк. Завършва един от най-старите и престижни колежи „Уилиам и Мери“ в щата Вирджиния. Джефри Шлангенхауф работи в сферата на публичната политика в продължение на 4 десетилетия. От 2019 г. е заместник генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обединяваща 38 държави. Целта й е да стимулира икономическия прогрес и световната търго.вия. Шлагенхауф отговаря за надзора по борба срещу корупцията в организацията.

Според мен България трябва да реши сама. Еврото е интересен, успешен експеримент в по-голямата част от Европа, но поради различни причини някои държави може да не искат да се присъединяват към него в даден момент, тъй като имаш по-голяма свобода да използваш собствена парична политика. Нашата организация няма становище по въпроса. България трябва да реши какво е в неин интерес. Това каза зам. генералният секретар на ОИСР Джефри Шлангенхауф, който даде интервю за предаването "120 минути" по Би Ти Ви.

По думите му най-разумното в настоящата ситуация е да се инвестира. "Едно от нещата, които ще се изяснят с присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е, че държавата ще стане по-привлекателна за инвестиции, а те създават работни места, възможности и увеличават стандарта на живот. Така че това засяга живота на всеки средностатистически българин. Според мен трябва да се замислите как генерирате инвестиции и възможности. През това минаха и Щатите, след голямата рецесия през 1982 г., когато имаш рекорден икономически ръст – и в работните места, и в доходите, всичко се основаваше на значителни инвестиции и стимули за инвестиции от страна на хората", посочи Джефри Шлангенхауф.