ВАС: При установен дължим ДДС, трето лице има солидарно задължение за внасяне на данъка заедно с лихвите

Съдиите от Върховния административен съд приеха тълкувателно решение по тълкувателно дело №2 от 2020 г.

То беше образувано след установяване на противоречива съдебна практика по искане на председателя на Върховния административен съд за тълкуване на въпроса: "Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва ли и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?", съобщиха от пресцентъра на ВАС.

Противоречието в съдебната практика се дължи на различните становища относно характера на отговорността по чл. 177 от ЗДДС и вида на задължените лица – субект на отговорността. В нормата на чл. 177 ЗДДС е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при изпълнение на определените в закона кумулативни условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС. Отговорността е определена като солидарна в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директива 2006/112“).

Мнозинството от върховните съдии приемат, че трето регистрирано лице има задължение за внасяне на ДДС на друго лице – платец на данъка, заедно с лихвите. В нормата на чл. 177 от Закона за данък добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за реализиране на отговорността са кумулативни и се доказват от ревизиращите органи с издаването на ревизионен акт.

Досега в една част от съдебните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен ДДС са изключени от солидарната отговорност на основание специалната норма на чл. 177 Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), която дерогира приложението на общата норма на чл. 16, ал. 3 ДОПК. В мотивите на тези съдебни актове отговорността по чл. 177 ЗДДС е определена като особен вид солидарна отговорност за регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която възниква, ако са реализирани сложните фактически състави, предвидени в посочената разпоредба. Същността на тази отговорност се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС установява изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, различно от доставчика и очертава границите на отговорността до „дължимия и невнесен данък“. Нормата не е неясна и следва да бъде приложена според точния й смисъл (чл. 46 ЗНА) и, като изключение, не подлежи на разширително тълкуване.

В друга част от съдебните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обхвата на отговорността по чл. 177 ЗДДС, тъй като няма задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци. Затова отговорността не е солидарна. Законът не създава солидарна отговорност (арг. чл. 121 ЗЗД), а и задължението на получателя по облагаемата доставка е различно от това на платеца на невнесения данък (чл. 122, ал. 1 ЗЗД) – отговорността му е доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Затова и отговорността по чл. 177 ЗДДС, за разлика от тази по чл. 16, ал. 3 ДОПК, не обхваща по необходимост и лихвите.