Привлекателността на колективната отбрана
Обмисляното присъединяване е напълно оправдано, имайки предвид войнственото поведение на Москва, заявява Майкъл Шуркин, американски политически анализатор и бивш служител на ЦРУ.
Въпреки все по-големите си усилия да поддържат значителни възможности за национална отбрана, двете страни биха останали сами в случай на руска агресия. Но финландците имат с Русия обща граница от над 1300 км.
И така, от гледна точка на Хелзинки и Стокхолм, основният привличащ ги фактор е да могат да се възползват от защитата, предоставяна от член 5 от Договора за Алианса (солидарност в случай на агресия), който се прилага към страните-членки.
Подсилен североизточен фланг на НАТО
Всъщност двете скандинавски страни си сътрудничат с НАТО от 1994 г. в рамките на Партньорството за мир. Те участват в съвместни обучения и маневри и вече са давали своя принос за някои операции на НАТО в Афганистан или на Балканите.
Освен това Хелзинки и Стокхолм биха донесли и значителни военни способности.
Страната планира да увеличи до 2026 г. бюджета си за отбрана с 40 %, вече разполага с ескадрила от 55 бойни самолета Ф-18, които планира да замени с американски Ф-35, 200 танка и над 700 артилерийски оръжия.
Погледно от друга гледна точка, присъединяването на Финландия означава стотици "допълнителни километри граница за защитаване. Това е тежест за НАТО, която не може да се пренебрегва", коментира европейски наблюдател.
Обратен ефект: очаква се войната в Украйна, започната от Москва, за да се противопостави на възможно разширяване на НАТО до границите ѝ, да доведе до присъединяване на Швеция и Финландия, да засили потенциала за възпиране на Алианса и да разшири значително границите му с Русия, пише Франс прес, цитирана от БТА.
За Хелзинки и Стокхолм това е малка революция: в продължение на десетилетия повечето шведи и финландци държаха на политиката си на военна необвързаност. Но заради нашествието в Украйна общественото мнение в тези две северни страни сега изглежда е готово да се реши на тази стъпка, за да се опита да предоврати нападение от руски си съсед. Това би било най-значителното разширяване на НАТО от 2004 г., когато се присъединиха балтийските страни.
"Слабото представяне на руската армия не трябва да ни кара да смятаме, че Европа и САЩ не бива да се притесняват от Москва или че няма нужда Финландия и Швеция да поставят под въпрос своята "неутралност", коментира експертът. "Още една война срещу съседна на Русия страна не изглежда неправдоподобна, това е реална възможност, за която съседите и техните съюзници трябва да се подготвят".
И накрая, също като Швеция, "с НАТО Финландия ще получи ядрено възпиране", поставяйки се под американския чадър, "с което не може да се сдобие сама", посочва още Чарли Салониус-Пастернак, експерт във Финландския институт за международни отношения.
"Ако тези две страни се присъединят, това ще засили възпиращата способност на НАТО в арктическия, балтийския и северния регион", смята Лео Мишел, асоцииран изследовател в центъра за анализи Атлантически съвет. Освен всичко, подчертава той, "Финландия и Швеция биха допринесли с регионалния си опит с Русия към процеса на вземане на решения на НАТО".
Финландия има само 12 000 професионални войници в армията си. Но обучава над 20 000 наборници годишно и може да разчита във военно време на армия от 280 000 войници, способни да участват в бойни действия, плюс още 600 000 резервисти, изключителна сила за една европейска нация.
Шведската армия е с численост от около 50 000 войници. Задължителната военна служба, отменена през 2010 г., беше възстановена отчасти през 2017 година. И макар че през последните 30 години Швеция намали силно инвестициите в отбраната си, тя започна да преобръща тенденцията след руската анексия на Крим през 2014 година.
"Финландия и Швеция, устойчиви демокрации, които развиват отбранителния си капацитет, са нетен принос както за трансатлантическата, така и за европейската сигурност", заявява европейски дипломатически източник в Алианса, който смята възможното им присъединяване към НАТО за признак за "нарастващата осъзнаване на европейските държави за отговорността им" в сферата на отбраната.
)