Настоящата криза Тел Авив - Москва /1 част/

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Злощастните изявления на Лавров бяха определени в Израел като „фатална историческа грешка“, правейки алюзия към кризата в двустранните отношения след Седемдневната война и окупирането на Йерусалим. МИД не остана длъжно и отвърна, че израелските изявления са „враждебни за историята“ и „разобличи“ подкрепата на Тел Авив за „неонацисткия режим в Киев“. Не закъсня и декларацията на добре познатата Мария Захарова, която обяви, че в редиците на екстремисткия батальон „Азов“ имало 3 000 израелски бойци. Тя логично не поясни, че става въпрос за украинци с израелски паспорт.

Самото израелско участие във войната се ограничаваше до изпращане на каски и бронежилетки, което на 20 април беше обявено от военния министър Бени Ганц. Запознати припомниха, че още в началото на войната Киев поиска от Тел Авив да му продаде известната високоефективна израелска ПВО-система „Железен купол“, което беше отказано. Не е ясно дали е вярна информацията, че израелски лидери са обсъждали какви оръжия могат да бъдат изпратени на Украйна. В Москва считат, че ако това стане, ще е под американски и европейски натиск.

Сякаш клането в Буча преля чашата, която преобърна напълно двустранните отношения. Обвиненията на външния министър Яир Лапид, че става въпрос за „военни престъпления срещу цивилното население“ и че „руското нахлуване в Украйна не може да бъде оправдано“, не остана незабелязано от руското външно министерство. На неговия сайт веднага беше напомнена за „незаконната израелска окупация на палестинските територии“ и за това, че „Газа бил превърнат в открит затвор“. Така, за пръв път руският дипломатически тон рязко се изостри.

Дали в съзнанието на Лавров в направените разсъждения за Хитлер и еврейството пред саудитската телевизия Ал Арабия не изплува инстинктивният за руската дипломация антисемитизъм, материализиран в скъсването на дипломатическите отношения през периода 1967-1991? Вероятно арабският събеседник накара подсъзнанието на Лавров да изстреля онези външнополитически принципи, които Москва продължава да таи в душата си, когато 24 години практически прилагаше по оста: „Израел-окупатор, арабите-жертва“. МИД не само не направи крачка назад, но и откри „черна еврейска магия“ в един от щабовете на украинските минохвъргачи. Става въпрос за село Трехисбенка в т.нар. Луганска народна република. Пред РИА Новости културологът Екатерина Дайс успява „да разчете“ на стената на военна част A4472 "магически печат на тъмните сили, съчетаващ идеите за анархия, оръжие и фашистка символика".

Както беше отбелязано, това обаче не попречи на Москва да приеме преждевременно делегация от ръководни кадри на Хамас една седмица преди предвиденото. Според източници от радикалното движение, обявено за терористично в САЩ и ЕС и определено като основен враг в Израел, делегацията включва членове на политбюро като Муса абу Марзук, Фатхи Хамад и Хусам Бадран, заедно с постоянния представител на радикалите в Москва. Видно е, че подобна инициатива е предизвикателство пред Тел Авив, особено след като обсъжданите теми в руското МИД са „посегателствата на окупационните власти в ислямските и християнски светини“, „възможността за избухването на религиозна война в региона“, „възможността на Русия да окаже помощ на палестинската кауза, в това число и приютяването на палестино-палестински преговори“. След срещата в руското външно министерство пред близкоизточни медии Абу Марзук детайлно обяснява, че „промяната на световния ред ще отслаби вражеския субект /държавата Израел-бел.авт./.

На 6 май говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва „продължава приятелския диалог с израелските приятели и президентът Путин е в постоянен контакт с господин Нафтали Бенет.“ В същото време пред сайта Араби 21 членът на делегацията на радикалното движение Хамас в Москва Хусам Бадран декларира, че „отношенията между Русия и движението са трайни, от дълго време и продължаващи“. В текст със снимка на делегацията на палестинските радикали в Голяма джамия в Москва главният мюфтия на Русия Равил Гайнединев и посетителите засвидетелстваха взаимна солидарност. Паралелно с това сирийски опозиционни източници информират, че Русия продължава изтеглянето на руски военни части от Сирия, оставяща позициите си на Хизбула и иранския Корпус на ислямските гвардейци, определени като терористични организации в САЩ и ЕС. През 2022 г. руската дипломация показва, че играе с няколко карти в региона на Близкия Изток, контактувайки с всички основни играчи, премахвайки всякакви идеологически задръжки.

Предвид всички тези предизвикателства възниква въпросът за бъдещето на отношенията и дали те ще се превърнат в ситуация, подобна на тази между Русия и „недружелюбните към нея страни“. В този контекст Андрей Красов, заместник-председател на Комитета по отбрана в Държавната дума, смята, че настоящата криза в Украйна няма да засегне отношенията между Москва и Тел Авив. Според него двете външни министерства са в състояние да идентифицират проблемни въпроси. Красов добави в изявления пред вестник "Известия", че "координацията по темите Сирия и Иран няма да бъде засегната, защото отговаря на интересите на двете страни". Все пак въпросният руски политик призовава Израел да осъди „разрастването на неонацизма в Източна Европа“ и да заеме „по-твърда“ позиция. Анализатори са на мнение, че

С началото на руската агресия в Украйна напрежението в отношенията между Москва и Тел Авив постепенно ескалира. То достигна своята кулминация в последните изявления на руския външен министър Сергей Лавров, в които той заяви, че „едни от най-лошите антисемити са евреи" и че „Хитлер има еврейска кръв“. Всичко това предизвика невероятен гняв в Израел. Не е ясно дали Путин се е извинил на премиера Нафтали Бенет, както се твърди от кабинета на израелския премиер. На официалния сайт на руското президентство няма отбелязана подобна информация относно проведения телефонен разговор между двамата лидери. Кремъл дори отрече подобен факт, заявявайки, че Путин по време на контакта си с Бенет е изразил „интерес да продължи да развиване на отношенията и поддържане на контакти”, полезни и за двете ръководства. Ако все пак това е станало, то Кремъл едва ли би го заявил, тъй като би накърнило достойнството на ръководителя на руската външна политика.

Сякаш през тези два месеца и половина /от началото на руската инвазия на 24 февруари/ се разви същата логика на двустранните отношения, които двете страни демонстрираха за много по-дълъг период от време, а именно от създаването на държавата Израел през 1948 година до момента на скъсването през 1967 г. на дипломатическите отношения. В началото Нафтали Бенет играеше роля на пълноценен посредник, конкуриращ Реджеп Ердоган. Само за един месец /края на февруари до края март/ той проведе шест телефонни разговори с руския президент Владимир Путин. В началото на март дори посети Киев и Москва, но не успя да допринесе с нищо, което предопредели и прекъсването на активната комуникация с руския лидер. Позицията на Тел Авив остана балансирана. От една страна, Израел бойкотира срещата в германската база Рамщайн, организирана от шефа на Пентагона Лойд Остин. Последната формира „коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна. От друга страна,