Проф. Пламен Павлов пред novini.bg: 9-ти май не е инструмент за хибридна война

9-ти май не бива да се използва като инструмент за хибридна война. За мен това е неприемливо, но виждам, че в България се прави.

Геополитиката трябва да се знае и проумява, въпреки някои нейни грозни закони, според които СССР окупира България, за да я привлече към своята орбита.

Днес е Денят на Европа и това е нормалният прочит на този празник. Обединителните линии на този ден са, че е победена кафявата чума – фашизмът. Ние никога не бива да допускаме появата на нова такава. Да мислим!

Възможно ли е ние, българите, да не се делим на 9-ти май? Защо едни млади българи бяха построени да бранят Паметника на съветската армия в София от поругаване, а други с дронове пак го боядисаха? Има ли шанс някога за нещо да се обединим? Питам университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е председател на фондация „Васил Левски”и председател на сдружение, кръг "Будител", който издава едноименно списание.

като България участва в заключителната фаза на страната на съюзническата коалиция. Това е исторически факт. Даваме десетки хиляди жертви. В резултат на съветската окупация нашата нация понася много лишения. Затова мисля, че 9-ти май у нас трябва да е ден за размисъл. Не смятам, че трябва да споделяме еуфорията , особено когато сме в такава обстановка на война. Но и не бива и да се отрича този ден, защото слага край на една невероятна човешка трагедия в Европа и голяма част от света. Нека да припомня и че войната не завършва на 8-9 май, съобразно часовата разлика в Европа. Краят й идва е с капитулацията на Япония. Този факт не бива да се забравя. Както и не е редно този ден да се превръща в апотеоз на Сталиновия съветски съюз. Никой не отрича жертвите, които руснаците дават в тази война, но не бива да се забравя, че въоръжените сили на САЩ, на Франция, на Полша идруги, също участват активно в боевете. Трябва да се гледа по-комплексно и уравновесено на 9-ти май, а не напред с емоцията.

Лично аз не мога да възприема Безсмъртните полкове, нито пък силно емоционалните излияния. Един от най-добрите познавачи на военната тема у нас бе създателят на „Фокус” Красимир Узунов, според мен, а той казваше: „Ако ние, българите, имаме нужда от подобна инициатива, то тя трябва да е свързана с войните за национално обединение”.

Нашите герои не са Сталин, Жуков и кой ли не. А българските ни генерали, офицери, войници, които се биеха по бойните полета за освобождението на своите братя. Така че пренасянето на чужд опит, се прави за политическа употреба и аз не мисля, че съвременната българска политическа култура трябва да допуска подобно нещо.

Не смятам, че днес българите подкрепят агресията на Русия спрямо Украйна. Голяма част от общественото мнение е против войната. Но нашите политици силно политизират историята с манипулативни цели. Народите на бившата СССР дадоха колосални жертви във ВСВ и това в голяма степен се дължи на имперската политика на Сталин и неговия режим. Войната започна между съюзниците Германия и Съветския съюз, които разделиха Полша. Не е редно това да се забравя. Светът все повече осмисля фактите за самата война, Русия също го прави и доказателство са книгите на Виктор Суворов и др..

Това че и днес млади хора се противопоставят едни на други пред паметника на Съветската армия показва, че те са използвани от политиците за користни цели. Политизацията на темата, сблъсъците, не е добре да се преувеличават от медиите, което те много обичат да правят. Нужно е да помним, че България участва в тежки сражения в Германската армия, но не беше призната за съвоюваща страна, включително и от съветската делегация. Тогава последните си извоюваха правото да имат три делегации, украинската и белоруската признават България, но официалната съветска – не.