Комунисти се кръстят. Страхливци за храброст говорят иззад „неутралитета“. Къде сбъркахме?

Стана наскоро въпрос за това. Е, наслушах се на обяснения и оправдания. Ето едно от „любимите“ ми: арменските бежанци не били толкова нагли, колкото украинските днес… 0.о…

Българите, казват те, СМЕ спасили (слагат се и те в числото) българските евреи. Българите СМЕ подслонили арменските бежанци…

Как стигнахме от Христо Ботев до Копейкин?

Как стигнахме от генерал Иван Колев до… ген. Радев и ген. Янев? Къде сбъркахме? Какво сбъркахме?

Наистина ли за 45 години социалистическо руско робство и 30 години псевдо-преход и фалшива демокрация, дирижирана от кремъло-софийски ченгета, те успяха да убият България и българския дух, който и османците не можаха за 500 години?

Хора, които довчера се клели в Сталин и крещели с пяна на уста, че религията е опиум за народа, днес се кръстят, малко нескопосано, но показно и със замах, ако има камера – по три пъти, по пет пъти.

Хора, които слушат Цеца, за Бийтълс викат: мàни ги тия!, а театрите ги ползват само като ориентир по картата (като свиеш покрай оня театър, у десно…), се възмущаваха, че културата страдала от противоепидемичните мерки.

Хора, които сън не ги лови и от сутрин до вечер говорят как трябва да се снишим неутрално, дойде ли празник и помиришат ли трибуна и микрофон, изведнъж стават смели лъвове, берящи славата на минали битки… водени от други, разбира се.

А оня вече знае, че всичко му е разрешено и последици няма.

Дали защото им се искаше да няма мерки, за да ходят на кръчма? … Никога няма да разберем. Нали…

Заслужавате си съдбата. И „най-бедните в ЕС“ е прекалено за вас. Най-бедни в света пò ви приляга. Защото душевно и духовно сте там в класацията.

Мухльовци.

Ние не СМЕ нищо… ние не СМЕ били родени тогава. Сега е нашето време и сега се показахме колко струваме.

Но, като цяло, преобладава грухтенето без особени аргументи.

Те толкова си могат.

Че и тарикати. С чужда пита помен правят.

Българи се биха в подлез на СУ, той извъртя нещата, че украинци били нападнали българи, а другите подлоги и душевни уроди – които и за журналисти се имат, някои от тях – преповтарят измислиците му. А някакви въшки се изправили да се бият срещу българи, за да бранят паметника на окупационната червена армия, която уби България.

Един служител на чуждо правителство, маскиран като български политик, си позволи да нападне кабинета на кмета на София – столицата на България. Никаква реакция. Мълчание. Полицаите са гледали отстрани. От министри до членове на партийни централи, от офицери до последния кибик сеирджия… всички чакат „някой“ да направи нещо. Някой друг. Митичната фигура НЯКОЙ. И мълчат, като зашити… Е, празници са, айде да си починат първо, пък после – я ще направят някое изявление (това им е силата), я народът ще е забравил вече и няма да има нужда.