Ердоган се опита да скъса окървавената риза на Осман в отношенията с MBS, но дали успя?!

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Посещението на Ердоган в Саудитска Арабия има няколко измерения. На първо място, то се тълкува като

Турският президент Реджеп Ердоган направи историческо посещение в Саудитска Арабия. То е реализирано пет години след последното, след което рязко се влошиха двустранните отношения. В турската преса говорят с ентусиазъм за „нова ера“, чертаят бляскави хоризонти в двустранната търговия и се надяват саудитският пазар отново да се отвори. Местни анализатори правят задълбочени анализи дали все пак Ердоган успя да скъса „ризата на Осман“, за да започне наново с принца престолонаследник Мохамед бин Салман /MBS/. Те правят алюзия с убийството на третия праведен халиф Осман бин Афан /644-656/, осъществено от заговорници. В историята на исляма напомнянето за „окървавена риза на Осман” винаги е подсказвала за извършено престъпление, което не се забравя. Саудитски експерти правят паралел с убийството на саудитския опозиционер Джамал Хашоги през 2018 г. в консулството на кралството в Истанбул. Тогава Турция и лично Ердоган се превърна в най-активния обвинител на MBS като наредител на убийството. Ердоган отнесе въпроса до ООН, но в началото на 2022 г. бързо го прекрати и го депозира пред саудитски съд. С това „ризата на Хашоги“, според Ердоган беше скъсана и зарита, но дали наистина принцът престолонаследник прие това намерение.

Местни експерти изразяват съмнение, анализирайки двудневната визита на турския президент в саудитското кралство. Сякаш програмата и срещите с отделните официални лица доказват твърденията в саудитските социални медии, че на практика Ердоган дойде „победен“, „унизен“, бленуващ за „паричните потоци от нефтената държава“ и „прекратяването на бойкота на Саудитска Арабия на турските стоки“. Зад подобен акт експертите прозряха голямото изпитание пред Ердоган, каквито са президентските избори през 2023 г. и които на този етап обединената опозиция има реални шансове да победи. Това е възможно на фона на инфлация над 60% за последните 10 месеца на годишна база.

Задкулисните контакти дадоха резултат, но мястото и условията на бъдещата среща бяха определени изцяло от принца престолонаследник. По този начин последният, по публичен начин, заяви, че Ердоган не успя да го свали след скандала с убийството на Хашоги, който турският лидер години наред се опитваше да раздуха. Видно е, че през 2022 г. Ердоган го е страх повече от президентските избори на следващата година, отколкото от унижението да дойде в Джеда и да признае поражението си пред силния човек в Рияд.

за да свалят и качват правителства в региона. Нещо повече, днес се стигна и до момента, в които Турция забрани влизането на лидери на Хамас на турска територия под давлението на Израел, с който също влезе в режим на затопляне. Игнорирането на силния пропалестински /антиизраелски/ дискурс, както и медийното маргинализиране на палестинския въпрос /особено по време на месец Рамадан/ е показателно за новото отношение към ислямистката партия.

На второ място, изключително симптоматично беше посрещането на Ердоган на летището в Джеда. Първият, с който /беше принуден да/ се здрависа, бе губернаторът на Мека, емир Халид ал Фейсал. Последният беше официалното лице, което през 2018 г. беше определено от MBS да стане негов личен пратеник до Ердоган. Тогава саудитският силен човек искаше /извънсъдебно/ да се разбере с Ердоган за убийството на Хашоги. Идеята беше същата година ал Фейсал да пътува до Турция, за да приключат със скандала, преди той да поеме по съдебен път. Тогава Ердоган категорично отказа да се срещне с него и предпочете да раздуха случая в световните медии. Вероятно турският президент искаше да дискредитира MBS пред Белия дом, с цел да бъде свален. Но очевидно сбърка републиканеца Тръмп, търсещ винаги икономическите изгоди с демократа Байдън, поставящ на пиедестал правата на човека. Изпращането на същия този пратеник на летището е всъщност отмъщението на MBS. По този начин му показа личната си , към тогавашното поведение на турския президент.

Вторият белег на неприязън на MBS към Ердоган експертите разчитат в поведението на тялото на саудитеца, когато турският лидер го доближи физически и го прегърна. Подобна прегръдка е симптоматична при изградено голямо доверие. Специалисти виждат задържането от страна на MBS на разперените ръце на Ердоган и запазването на определена дистанция между двете тела като жест на неудовлетворение на саудитеца. Нещо повече, именно турският президент е „предлагащият“ прегръдката, качвайки ръцете си на раменете на принца престолонаследник, а последния е принуден да ги приеме, оставайки своите ръце на по-долно равнище на торса на Ердоган. Повече от очевидно, че Ердоган е инициаторът на прегръдката, която саудитецът приема пред погледите на двете делегации и най-вече пред медиите...с неохота.

Приемът на Ердоган в Саудитска Арабия е послание и към неговия опонент Джо Байдън. MBS иска да опровергае хипотезата на сегашната администрация на Белия дом, че принцът престолонаследник е изолиран. Сякаш визитата се добавя към шумно огласените контакти със Си Дзинпин и Владимир Путин. С последния той всеки месец говори по телефона за цените на нефта непосредствено преди заседанието на ОПЕК+, чиито членове са и двете страни. Саудитските медии поставят акцент, че инициатор на телефонните разговори е именно MBS.

Всъщност визитата на търсещия Ердоган има за цел не само покаже, който има големите икономически възможности, но и в някаква степен да подскаже кой е лидерът на ислямския свят. Преди години, със самоинициатива, турският лидер се кандидатира за представител на ислямския свят в един бъдещ разширен и реформиран състав на Съвета за сигурност на ООН. Известен е неговият лозунг „Светът е повече от пет“, правейки алюзия към настоящите пет постоянни члена с право на вето на този най-важен орган на универсалната световна организация. Интересно подбран е моментът, в който най-авторитетната саудитска медия Ал Арабия /стотици милиони зрители – бел.авт./ направи обширно интервю /повече от час/ с руския външен министър Сергей Лавров. На последния в обозримо бъдеще няма да му се отвори подобна възможност с големите европейски и американски медии. Нещо повече, тази медийна изява на арабоезичната Ал Арабия беше проведена, в момент в който Ердоган, претендиращ да е водещ посредник между воюващите Русия и Украйна, беше в Мека, реализиращ ал имра, своето индивидуално поклонение. Турският президент дори лансира термина „Истанбулски процес“ в желанието се да инициира поредица от срещи между украинските и руските представители. В началото на конфликта никой не обърна внимание на изявеното желание на Рияд да стане посредник във войната в Украйна.

Войната в Украйна показва, че паралелно с военната сила огромно значение придобива и икономиката. Това е стремежът на силния човек в Рияд, показвайки победата си над конкурента си в ислямския свят. Излязлата информация, че MBS е бил сериозен конкурент на Илон Мъск за покупката на туитер на стойност 44 млрд. долара показва, че наистина Ердоган не е в неговата категория. Последният изрази своята позиция към смяната на собствеността на тази най-влиятелна социална медия не като кандидат-купувач, а като и

Друг е въпросът дали обаче MBS ще успее да надделее и над настоящия стопанин на Белия дом, който е в най-тежката категория, не само във военностратегическата, но и в икономическата система на международните отношения. Все пак нека обобщим, през 1980 – 1988 крал Фахед беше съюзник на президента Рейгън, който с негова помощ успя да разгроми не само СССР, но и целия източен блок. Тогава саудитският монарх отне потенциалните огромни излишъци от енергоресурсите в бюджета на Съветския съюз, поддържайки повече от 4 години цената на барела на около 20-25 долара. Сега положението е обратно. Принцът престолонаследник Мохамед бен Салман, поддържайки цената на нефта на около 100 долара за барел, даде тези излишъци на настоящия господар на Кремъл Владимир Путин, който бързи ги ориентира към военния бюджет и нападна Украйна. Последният доклад на стохолмския Институт за изследване на мира доказва тази хипотеза. Именно повишените цени на енергоресурсите /допълнителни над 15 млрд. приходи в руския бюджет/ от средата на миналата година са дали възможност за финансирането на тази 150 000 руска армия, която беше струпана на границата със съседната страна и която понастоящем методично разрушава.