Страхил Делийски: Войнаркоманията е бягство от реалността

Коментар на преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.

Оказва се, че не само правителства се пристрастяват към войната. Ако за руската или американската администрации войнаркорманията изглежда обяснима, то за почтения гражданин е меко казано странна.

***

Войнаркоманът ще каже например - "не можем да бъдем неутрални когато се убиват деца". И когато му кажете - "прав/а си. За 20 години в Афганистан са загинилали повече от 30 хил. деца (средно по едно на всеки пет часа)" - той ще те заклейми като путлерист, защото сменяш темата.
Войнаркоманът има нужда от принципи, само за да се надруса с тях. И да полети високо над тълпата.
Войнаркоманът се страхува от абстиненция и затова за него пацифизмът и утопията са инструменти на вражеската пропаганда.
Войнаркоманията е бягство от реалността. Но все си мисля, че един друг свят е възможен и без наркотикът на войната.

Едва ли има нещо необичайно в това, че промотирането на оръжия се случва с особена агресия.
Вчера се опитах да го кажа на един популярен PR експерт и той след като мина през целия кенсъл репертоар по мой адрес (в най-добрите традиции на интелигентната комуникация) ме изгони от стената си без да го мога да отговоря. В Дерманци такова поведение си има име, ама няма да го кажа, защото не съм PR.
След това някакви интелигенти пращат дъщеря ми в Мариупол с нейните бели гълъбчета.
Малко по-рано колеги се опитват менторски да "ми обяснят" моята позиция с "опорките на Кремъл" и пр.
В социалните науки съществуват обяснения за подобно поведение, но това не е важно. По-важното е, че съществуват много обяснения за резултатите от подобно поведение. И те не са много приятни (дори и за тези, които го извършват).
И въпреки всичко не бива да се сърдим на войнаркоманите, защото те не са виновни.