Иван Нейков пред novini.bg: Целият ни свят се крепи на труда - създаваме го с труд, рушим го с труд...

Детският труд - позор и в 21 век

Живеем в тежки, но много интересни години, така че: Да живей, живей труда!

Последните десетилетия 1-ви май не се чества с манифестации. На тази дата хората на труда си правят равносметки и размишляват за живота си. Последните 2 години пък хептен не е за празнуване - нито м.г., нито сега ни е до това.

По повод на Деня на труда и международната работническа солидарност - 1-ви май, разговарям с бившия социален министър Иван Нейков. Началото на този празник се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е ден на международното работническо движение.
Иван Нейков е бил министър на най-тежкото министерство в нашата най-бедна държава последователно в правителствата на Стефан Софиянски /служебен кабинет през 1997 г./ и след това в правителството на Иван Костов - 1997 г.- 2001 г. Ивайн Нейков е един от знаковите политици на някогашното СДС, бил е също така синдикалист, общински съветник в столицата и депутат. В момента той е директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Говорим си с него за ролята на труда в обърканото ни съвремие, за различната оценка на работата преди и сега сред младите българи, затова трудът песен ли е, или пък не и др..

Тя е криза не на безработицата, на липсата на работна сила. В момента у нас почти няма отрасъл, в който да няма липса на съответна работна сила. От тази гледна точка се променя и задачата пред изпълнителната власт, пред правителството. Ако по-рано трябваше да се създават нови възможности за субсидирана заетост, за да може да се повлияе върху нивата на безработицата, то днес няма нужда от такава мярка. А по-скоро трябва да се подкрепят хората, за да променят своята квалификация, да допълват своите възможности, защото пазарът търси друго. Там вече няма проблемите отпреди 10 години, стига ти да отговаряш на потребностите на съответния работодател. Днес условията на пазара на труда са точно обратните на онези при кризата през 2008-2012 години. Вече само хора без квалификация, е възможно да имат проблеми с намирането на заетост. Но дори да има минимална квалификация, всеки може да си намери работа в момента.
Нашето правителство в момента се отличава с това, че няма друг такъв кабинет върху чиято "глава" да са се изсипвали толкова много проблеми по едно и също време - и външни, и вътрешни. От тази гледна точка, ако успее, ще бъде успех за цялото общество. Позицията на някои, да седят отстрани и да викат "колкото по-зле, толкова по-добре", е губеща и деструктивна.
Ако средната продължителност на живота на мъжете е 70,1 години, а пенсионната възраст е 65 г. при 40 г.трудов стаж, разумно ли е да си внасят 40 години социални осигуровки за 5 години пенсия? Това попита един известен български професор Сотир Марчев.
Статистиката е интересна наука, в която винаги всичко можеш да обосновеш. Но в момента имаме над 1 милион пенсионери мъже и тази тенденция ще продължава.
В заключение ще кажа, че целият ни свят се крепи на труда - създаваме го с труд, рушим го с труд.

Хората от моето поколение смятат, че младите хора у нас така и не са се научили да работят. Но има и друга гледна точка - на самите млади хора. Сред тях има такива, които още са в гимназията, но вече работят чрез новите технологии в различни платформи. Те се трудят в нов съвременен свят и по начин, който допреди 10-15 години беше напълно непознат. Новата генерация имаа потенциал и вероятно тя ще окаже голям натиск за промяна на трудовото законодателство, защото то бе създадено за модела на труда през миналия 20 век. Новият 21-ви век дава съвършено други условия и възможности за работа.