Лилия Герасимова: Жалко е, че не умеем да налагаме и отстояваме родното, своето! Не само в областта на храненето

- Г-жо Герасимова, защо в крайна сметка решихте да напишете кулинарна книга, а не друга? Как се роди идеята?

- Имате ли послание към младите хора у нас?

- Много съм пътувала и съм убедена, на базата на опита, който имам, че

- След 1989 година продължихте ли да събирате рецепти?

- Казват, че човек е това, което яде. Какво е храната за вас?

- Чужденците, които идват у нас, каква храна предпочитат? Пътували сте много, как е навън в това отношение?

- Екипът бе ръководен от г-жа Крушкова и от мен, разделихме се на лъчове, участваха елитни наши готвачи като Ради Стамболов, Жоро Иванов, имаше двама фотографи и още две колежки, с които бях работила дълги години в сферата на туризма. Ние обиколихме всички села, без изключение, с помощта на анкетни карти, предварително разпратени с изричното условие да бъдат попълвани от жени над 50 години и онези, които помнят какво са готвели бабите им. Целта беше да не изпуснем времето да съберем старите рецепти, за да не се забравя от младите как се приготвят българските традиционни ястия.
После обобщих всички събрани материали и излезе първото издание на книгата ми. При второто, което се появи наскоро на пазара, добавих рецепти, които ми се стори грехота, да не ги допълня, защото това е жест на уважение и коректност към хората, които ни ги предоставиха в Ловешко.

- Завършила съм Международни отношения в Москва, уточнявам - на разноски на моя баща. На времето във външно министерство работеха само три жени - имаше особено отношение към жените в тази институция. От моя випуск кандидатствахме три жени, но просто не ни приеха там.Така през 1965 г. се наложи да си търсим друго поприще и аз попаднах в Главно управление по туризма, в отдел "Международни организации". Тогава България много активно участваше в международната журналистичаска организация, която сега е към ООН. Практически целият ми трудов стаж мина в областта на туризма. Първоначално бях в споменатия тук международен отдел, а после работих като главен редактор на списание "Български курорти" до неговото закриване през 1991 година. Списанието нямаше българска версия, излизаше на 4 езика - немски, руски, английски и френски. Когато започнах, заварих рубриката "Кулинарен атлас", която се водеше от радио журналиста Емил Марков, един изключително приятен и интелигентен човек. Той разработи 33 български трапези - за различните кулинарни региони у нас. С помощта на председателя на Комитета по туризма/така бе преименувано впоследствие Главното управление по туризма/ в Япония публикувахме една книга на френски и на английски език. Това беше опит да направим кулинарни региони на България, но не е съвсем точно, защото Емил се беше спрял само на по-големи градове от страната, не и на по-малките селища. Когато Емил неочаквано почина, аз поех рубриката. Налагаше се да вземам рецепти от Българската национална кухня и аз да готвя.

- От началото на 2000 година започнах да правя частно списание "Тур.бг", което се издаваше само на английски език. Обстановката вече беше съвсем различна от организирания туризъм през социалистическите години. Паралелно започнах да издавам и "Кулинарен туризъм" - вестник, който се разпространяваше в супермакетите. Впоследствие се отказах, знаете какво се случи с вестниците и тяхното разпространение. Когато правех тези издания обаче срещнах подкрепата на Агенцията по туризъм, тогава ръководена от Анелия Крушкова, с която работех изключително добре. Ние канехме французи, които ни правеха маршрути за винен туризъм, а вино без храна не става, нали! Затова убедих г-жа Крушкова да направим една матрица в един регион - Ловеч, която да покаже кулинарните му възможности. Там има много частни къщи, въобще в целия район, който има богати традиции в кулинарията. Така се стигна до издаването на една малка книжка, която е в основата на моята по-голяма книга, която наскоро претърпя второто си издание.

- Посланието ми към младите е: увлечението ви по италианската паста, пици, по бургерите, и по други чуждестранни храни, не могат да заменят вкуса на пилешката яхния, която готвеха бабите ни. Затова докато бабите ви са живи и могат да ви научат да готвите, да разточвате баници, да месите питки, използвайте времето да се научите, запишете рецептите и ги оставете после на своите деца!

- Преди всичко, понеже сега всички се увличат по т.нар.здравословна кухня и ползват чия и прочее не български продукти, ще си позволя да напомня, че през годините назад българинът е ядял изключително чиста, местна, семпла и здравословна храна, свързана със сезоните. Важно за здравето ни е дали ядем пластмасови домати, или вкусните, които си отглеждаме сами в градините. България е райска земя за зеленчуците. Ние сме дали на австро-унгарците своите градинари преди време. Днес на мен ми е обидно, че там произвеждат по-хубави чушки, а ние тук внасяме храни откъде ли не. Жалко е, че не умеем да налагаме и отстояваме родното, своето. Не само в областта на храненето.

Лилия Герасимова е съпругата на покойния бивш премиер на България и един от знаковите политици на прехода Андрей Луканов. Самата тя е популярна общественичка, журналистка, дългогодишен специалист в областта на туризма. Потърсих я, тъй като наскоро издателство "Сиела" пусна второ, допълнено издание на хитовата книга на Лилия Герасимова "Кухнята на времето", в която са събрани близо 300 рецепти за български национални ястия.

Чужденците търсят да видят и опитат местните храни. В последните години ние, българите, се увлякохме по чуждата кухня, пренебрегвайки нашата, родната. Всичко това ме насърчи да работя в тази посока. Има няколко книги, които излязоха по времето, когато работех в Комитета по туризма, но те бяха предназначени основно за чужденците, които посещават България. В тях бяха събрани най-характерните за българите ястия. Започнахме да правим и първият кулинарен календар, който години наред се издаваше и харесваше от мнозина. Така се натрупаха доста рецепти.