Вижте първите думи на освободения бесарабски българин, който беше пленен от руски военни

След великденското чудо сестрата се моли брат й скоро да прегърне съпругата, двете си деца и трите си сестри.

Всичко нормално, ти кога ще кажеш нещо друго?

Всичко нормално.

Да.

Добре се чувствам.

Как се чувстваш?

Какво става? Вече си в Днепър (Днипро)?

Кракът?

Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше пленен от руските военни и впоследствие разменен.

Сестра му Райна Манджукова разговаря за пръв път с него по телефона:

Човекът, който се обажда, за да зарадва семейството, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк. Тя отговаря за хуманитарните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.

„В тези дни се видя колко много приятели имаме, не само аз, но и сестрите ми. Бяхме се запасили с търпение да чакаме. Чудото стана навръх Великден! Просто не мога да повярвам“, споделя сестрата на кап. Бурлаков – Райна Манджукова.

„Чувствам се някак си несправедливо облагодетелствана от това, че толкова много хора, майки, сестри чакат вест за своите синове, а ние само за две седмици получихме всички подаръци, които можеше да ни даде съдбата! Продължавам да се моля“, каза още Манджукова.

Сега на ход е дипломацията, казва Райна, която е убедена, че държавниците на Украйна и България ще съдействат брат й да се лекува в София.

„На малката ми сестра е казал: Вашата жилетка ми спаси живота! Нашата енергия е толкова силна, че няма да позволим да му се случи нищо лошо.
Мен ме попита – Како, написа ли вече ода за жилетката? Казах му, не, Димка. Но ще я напиша – и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато вече си е тук в България“, споделя още Райна.

Нормално се чувствам, сериозно! Обезболяващи не приемам.

Това са първите думи на офицера от украинската армия в разговор по телефона. Кап. Димитър Бурлаков оцеля по чудо, след като украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.

От първия ден на войната, а и преди това сестра му помага на бесарабските българи и на бежанците от Украйна. Въпреки трудния момент на изпитание за семейството й: „Човек трябва да прави добро винаги, без да чака отплата, тя ще дойде тогава, когато ни е наистина необходима!“

След зловещата новина, че е загинал, после - безследно изчезнал, а след това жив, но в плен в Крим... на Велики четвъртък семейството на кап. Буркалов разбира, че той е освободен. И се намира в Запорожие.

За семейството това е второ чудо. Цялата фамилия е ангажирана да напомня името на Димитър на украински, руски и български – с надежда българинът от Бесарабия да попадне в списъците за размяна.